Женска генеалогия
Мария,
дъщеря на Снежана,
дъщеря на Мария,
дъщеря на Делка,
дъщеря на Мария,
дъщеря на Eлена,
дъщеря на …
Аз нямам дъщеря.
09.07.2017 г.
Пловдив
Костилка за любов
на първата среща
я пуснах в джоба ти
(после се оказа, че било сърцето!)
след година бяха покарали клонките
след още няколко брахме и плодовете
след двайсет години костилката
още си стои в джоба ти
(или в сърцето!)
не е лесна тя за преглъщане
никак
дори и след толкова време
понякога даже присяда
в гърлото
друг път
под дървото
и все още носи наслада
горчива
като костилка любовна
27.07.2017 г.
Нефатално
Сряда е.
7 и 5.
Датата даже не е тринайсти.
Всичко си е обикновено.
Всичко си е наред.
Само дето спал си в другата стая.
Пред телевизора, казваш заспах.
Кой го изключи тогава?
Дистанционното причернява от страх.
С него после ще се разправям!
Сега просто е сряда.
7 и 5.
Датата даже не е тринайсти.
14.06.2017 г.
Рецепта за хляб от 2017-та
Необходими съставки:
400 мл сълзи от състрадание,
ако нямате толкова може и смесени с радостни
100 мл пот от модерен роб
около 900 г пепел, събрана от босите крака на бежанци по пътя от Азия до Европа
квас от Черно море – колкото кибритена кутийка или потоп
Сол не е нужна. Сълзите съдържат достатъчно
(ако ползвате радостни, добавете все пак сол на вкус).
Начин на приготвяне:
Смесват се всички съставки в дълбока душа (ако нямате – в купа).
Блъска се в груба повърхност цял живот или
поне докато потече кръв.
Не се оставя да втасва. Меките не оцеляват.
Печете до готовност в горски пожар от цигара.
Заб.: Накрая ще установите, че през 2017-та нищо не става за ядене.
Неизбежно
Какво му остава на поета съвременен
освен да се обеси на кабела на смартфона
и да си направи онлайн погребение.
03.09.2017 г.
Рецепта за напускане
Как се напуска родното място?
Свидните гробове как се оставят?
препогребваш набързо
без поп и преливка
в сърцето
между два куфара с дрехи
подаряваш котката
или
я оставяш сама да се скита
стиснал отчаяно между зъбите
пъпната връв
на децата
22.07.2017 г.
Пловдив
Вселенско от кухнята,
или супа топчета
Правя планети от кайма
По-малките са планети-джуджета
Най-големите – гигантски планети
Пускам ги да бълбукат заедно в първичния бульон
И чакам да видя как се заражда живот
Преди да го поднеса на масата на боговете
26.06.2017 г.
Яйчена очевидност
Търкалям яйца от изгрев до залез
и от залез до изгрев.
Всяко яйце е отделен свят.
Всички яйца са в един свят.
Всеки свят е в своя черупка.
Всяка черупка е граница на светове.
Счупеното яйце граничи със себе си.
Търкалям света от изгрев до залез
и от залез до изгрев.
Счупеното яйце не може да се търкаля.
18.07.2017 г.
Пловдив
Седмият ден
Още е седмият ден.
Още Бог си почива.
Не защото е изморен.
Не защото не ни разбира.
От самото начало мечтаем Едем.
Бог ябълки ли да сади или смокини?!
Подпрян на лопатата гледа сломен –
как да направи Райска градина?!
Още е седмият ден.
Още Бог си почива.
Не защото е изморен.
Защото още не разбираме.
06.05.2017 г.
Историята на една снимка
Преди десет години
Прабаба ми
със своята дъщеря – моята баба –
със своята дъщеря – моята майка –
със своята дъщеря – аз,
която нямам още дъщеря.
Снимката се отлага.
Преди пет години
Прабаба ми
със своята дъщеря – моята баба –
със своята дъщеря – моята майка –
със своята дъщеря – аз,
която нямам още дъщеря.
Снимката се отлага.
Преди две години
Прабаба ми си отиде.
Аз нямам дъщеря.
Снимката се отменя.
09.07.2017 г.
Пловдив
Dana Kandinska, SANTORINI, 2018
списание „Нова социална поезия“, бр. 14, ноември, 2018