В пустошта само лицето ти
1
В пустошта само лицето ти
под мрежа от далекопроводни кабели
2
В пустотата само лицето ти
под рояка оптически жила на социални мрежи
3
В пустошта само лицето ти
под стъкленеещото око на китове самоубийци
4
В пустотата само лицето ти
под погледа на аватари на анонимни автори
5
В пустошта само лицето ти
под кофражите на труда във вечни ледове
6
В пустотата само лицето ти
под енцефалограмите на борсови индекси
7
В пустошта само лицето ти
оплискано в кръв от смъртните ми грехове.
Сега какво ще кажеш за истината
Пусто небе над безвидна земя
Невидима долу преди буквата да удари валяка
Октомврийски щурец обаждащ се гръмко
От нищото пишещата машина на баща ти
Небето свило се на свитък
Сега какво ще кажеш за истината
За индуцираната вирусно афония за молещото
За край отчаяние на асматичен пристъп
За бунта срещу природните закони на вдишването
Избавящия удар на буквата върху времепространственото огъване
На небесата свиващи се на свитък както е писано
Поетическо призвание
Момче от града веднъж баща ми прати ме
По работа на село да подбера нашата крава
От общинското пасище тлъстите ливади край реката
Да я докарам оттам на пазара за продан рано
Станах луната грееше когато поведох
Добичето към града на влизане в предградията
Насреща ми зададе се група жени връщаха се
Сигурно от нощна смяна задянах ги, а те отвърнаха
С шеги и смях попитаха къде я водя тая крава
Щом казах на пазара те предложиха да ми платят
За нея подобаващо едва продумали това изчезнаха
И те и кравата в краката си видях тогава
Лира и се ужасих дошъл на себе си разбрах
След малко че работничките били са музи
Явили ми се и платили справедливата цена за кравата
Вдигнах лирата влязъл на разсъмване в града
Разказах на баща си за споходилото ме.
Dana Kandinska, SANTORINI, 2018
списание „Нова социална поезия“, бр. 14, ноември, 2018