156 W

… ние ще …

 

149 W

… не

 

147 W


… с челюстите …да

 

139 W
… щит…
… същия …
… след като той … делото …
… ала нивга цел не е …
… вътре във … врагове …
… свистенето на копия …

… думи повече не …
… защото на онези, дето нищо не знаят …

 

108 W
Чуй молбите ми, о господарю Хефест, и в битката ме милостиво
придружавай, дари ме с онова, с което можеш само ти да одаряваш.

 

19 W
Не ме е грижа за несметните богатства на Гигес
и до днес не съм изпитвал завист, дори не се възхищавам
на делата на боговете и не ламтя за господство.
Всичко това е далече от погледа ми.

 

18 W
… сина на оцапания с кръв бог на войната.

 

10 W



… защото изневиделица

… на жените

… на Арес

 

5 W
На щита ми се радва сега някой тракиец. Захвърлих го в храста
непокътнат си беше и не се разделих с удоволствие с него.
Спасих себе си. За щита какво ме е грижа? Станалото
станало. По-късно съвсем не по-лош друг ще намеря.

 

3 W
Многобройни не са опнатите лъкове и само някои
мятат стрели, щом Арес за битка ни сбира
в равнината. Ала мечовете ще свършат тъжното си дело.
Защото от тази битка разбират добре
господарите от Евбея, знаменитите с копията си.

 

247 W
мек рог

 

192 W
От петдесет мъже Посейдон, господарят на коня, остави живота само на Койранос.

 

178 W
… само да не срещнеш ти черна опашка.

 

154 W



… жена …

… много …

 

134 W
Защото не подобава да хулиш мъртви мъже.

 

120 W
… защото красивата песен на Вакх господаря да запея
умея аз, дитирамба, щом вино опие подобно на мълния сетивата ми.

 

119 W
… и с все сила върху тялото ѝ да се хвърля, корем към корема ѝ, бедра към бедрата ѝ да притисна.

 

118 W
Само да можех просто с ръка Необула да докосна!

 

116 W
Забравѝ за Парос, неговите смокини и живота в морето.

 

283 W

Линията, разделяща надве скротума … мястото, на което седим и което означаваме като областта между срамните части и ануса …

 

276 W
… само с един рог.

 

256 W
… с лавър окичени бикове …

 

254 W
Ние няма да можем това.

 

252 W
Сега отпадат жилите на члена.

 

249 W
подгизнала

 

246 W
ала жените са разюздани, ще рече, те жаждат за леглото

 

236 W
… тормозен от въшки.

 

233 W
… тия краченца да са твои? щото най-ценното са в теб …

 

231 W
… избягвайки тъмна подводна скала …

 

227 W
… господар над овцете отхранваща Азия.

 

233 W
… ти хвана за крило цикада, мой човек …

 

220 W
… да зейне тук пред мен земята …

 

217 W
… на раменете му косите му низпадащи на къдри избръснати до кожа са.

 

215 W
и нито ямби, нито пиршества не ми доставят радост.

 

214 W
морски охлюв

 

72a D
… шибан от вълни!
И край Салмидес нека го тракийци
с космалаците си щръкнали гол хванат, каквито мили са
там нека зло да види много
робския си хляб той да яде
вкочанен от студ, в соленогорчивата пяна
цял покрит с водорасли
нека му зъбите тракат
като куче лежейки безсилен
на самия край на прибоя…
Това нека видят очите ми
защото неправда с мен стори, стъпка клетвата с крак
а някога бе мой приятел.

 

126b W
щом веднъж се позовах на Пиндар
смятал, че от поетическа безпомощност
наслаждавам се на хули изпълнени
с омраза и злоба на син на робиня
на тебе причу ти се важно
съобщение до медиите

 

201 W
Много знае лисана, но таралежът едно-единствено голямо нещо.

 

196 W
Ала разслабващите членовете копнеж и жажда, приятелю, са по-силни от мен.

 

166 W


… милият Парос


 

126 W
Едно обаче умея наистина
Щом някой зло ми причини, отплата с върло зло да види.

 

125 W
… да се боря с тебе желая тъй както жаждащ да пие.

 

111 W
Вдъхвай кураж и на младите! Ала пълнотата на победата е в ръцете на боговете.

 

110 W
Ще направя това. Защото истински общ е за нас хората единствено Арес.

 

109 W
Вий, бедни, изоставени граждани, чуйте най-сетне моите
думи

 

107 W
Надявам се Кучешката звезда да изсуши труповете на много от тях
с жилещите си лъчи …

 

101 W
Седем мъртви лежат в прахта, дето влачихме за краката.
Хиляда убийци сме ние.

 

80 W
… враг

 

41 W
… земеродно рибарче
дето кацна на издадена скала.

 

40 W
влажни срамни части

 

36 W
… облегнали се на стена в дебела сянка

 

34 W
… защото без никаква отплата не ще те прекараме на другия бряг.

 

32 W
… заради миртовото клонче

 

31 W
… косите покриваха с мрак раменете и шията.

 

21 W
Този остров лежи като сплъстения гръб на магаре
гъсто покрит от диворастящи трънаци.

 

12 W
Ние крием мъчителните дарове на господаря Посейдон.

 

11 W
Понеже ако плача, не лекувам нищо, но и не влошавам
щом наслада изпитвам и радост от живота.

 

10 W



… защото изведнъж

… на жените

… на Арес

 

8 W
Все по широкото хубавокъдро сиво море
да молим за сладко завръщане …

 

325 W
Високовъздигнатите колони на Мегатимос, Аристофон и Наксос
здраво държиш ти, мощна земя, дълбоко в недрата си.

 

322 W (Spuria)
… празненството на свещена Деметра и на Кора
празнувайки

 

313 W
бяла трътка

 

307 W
Зарад спящия лови рибарският кош.

 

299 W



след като това бе казано …

 

298 W
… и той самият държи края в ръката си.

 

297 W
… като у дома си се чувстваше отвратителното дрънкало.

 

296 W
… аз протягам ръка и моля за дар …

 

283b W (195 Bgk.)
вмръзнали в дебелия лед кучешки лайна

 

234 W
… понеже нямаш гняв в черния си дроб.

 

218 W
Аз идвам при теб, за да получа знак.

 

213 W
… душите ни в ръката на вълните …

 

212 W
Дръж (кораба) на острието на вълни и ветрове

 

208 W
работно животно

 

200 W
Гаврите на оня няма да останат ненаказани.

 

193 W
От жажда и копнеж нещастен аз лежа
безжизнен от болки зли изпратени от бог
до мозъка на костите пронизан

 

191 W
Да, жажда такава любовна се вчепка потайно в сърцето ми
голяма тъма над очите изля
всяка отчетлива мисъл от гръдта ми плячкоса.

 

189 W
Много слепи змиорки пое ти.

 

187 W
Ти, със загорелия избръснат гладко задник!
Ти, маймуно, с подобна брада…

 

184 W
В една ръка тя носеше вода,
измамната, в другата обаче огън.

 

172 W
Татко Ликамбе, ти какво науми си?
Кой ли обърка така твоите помисли
с които доскоро тъй се гордееше? Ето сега
Как ти пред съгражданите яко ставаш за смях.

 

169 W
… възнамерявайки към Деметра да протегна ръце…

 

158 W
безмилостно

 

115 W
… голям …
… робски …


 

154 W



… жена …

… много …

 

143 W

… ще бъда …
… мисли …
… все някога
… да понася

 

133 W
Никой не е от съграждани тачен, не се радва на почит, щом веднъж си отиде.
Много по-скъпо за нас е, по се стараем за благоволението на живия,
докле самите сме живи. А най-зле се отнасяме винаги с мъртвия.

 

130 W
На боговете всичко (остави). Възправят често от злощастие човеците
отново, когато те лежат на черната земя.
Често ги повалят, карат устояващите твърдо на краката си
по гръб да паднат. Сполитат ги тогава многобройните злини
лишен от сила на живота човек залутва се с блуждаещ дух.

 

129 W
защото тъкмо от приятели оставяш се да бъдеш удушен.

 

97a W



… страх те е, макар че досега тъй храбър бе …
… страх те е …
… поставен …

 

82 W
… на кура
… аз (съм) прав

… ти отклони
… ще защитят
… ти получи


… града
… та нали мислиш

 

50 W

… красиво


 

43 W
… Набъбна му оная работа …,
като на добре охранен катър от Приена.

 

42 W
Както тракиец или жител на Фригия бирата смучат със сламка
правеше така и тя наведена напред.

 

1 W
Аз съм, да, аз съм на Ениалий слуга, господаря на бойния крясък
и на Музите дарът пленява ме, поназнайвам нещо от туй.

 

15 W
Съюзникът, Главке, приятел е само докле той се бори за нас.

 

9 W
Ако главата му и членовете му красиви
Хефест бе увил в тъй чист саван …

 

2 W
С копието си изкарвам хляба, с копието – виното
исмарско и пия на копието облегнат.

 

122 W
Нищо ненадейно не е вече неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и блед захлас налегна хората
от този час възможно всичко стана достойно за доверие
сред човеците в почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша за обитателите морски обраслите с дървета планини
… Архенактид …
… син на …
… за сватбата …



… на човеците

 

AP. STOB. 4.46.10
занимават ме слънчевите затъмнения
……………… засвидетелстващи
началото ………………..
…………………………..
……………………….
в перихелия

 

Превод от немски Владимир Сабоурин

 

Dana Kandinska, SANTORINI, 2018

 

По изданието Archilochos Gedichte, Hrsg. u. übers. v. Rainer Nickel. Sammlung Tusculum, Patmos Verlag, 2003

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 14, ноември, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.