Зная как да повеждам
В буйния танц
На бог Дионисий
– Дитирамбът –
Като стой, та гледай, мълниеносно;
С вино.
* * *
Нервите по тоягата ми се скъсаха.
* * *
Курът му – надървен до пръсване,
Като на Приенски осел,
Угоен с ечемик.
* * *
Копието ми – ечемичен хляб,
Копието ми – пивко вино.
Пия,
Облегнат на копието си.
* * *
Врящ чатал.
* * *
Тук лежа в траур и желание.
Линеещ; уязвен, заради наказанието на боговете
С, врязала се до костите, любов.
* * *
Тумор между бедрата.
* * *
Огромно беше богатството, което той натрупа
От дългите години работа,
Но всичко
Замина в сребролюбивите ръце
На една курва.
* * *
Както смокинята, растяща между камъни,
Храни доста врани,
Така и безгрижната Пасифили
Приема много пътници.
* * *
Сбогувай се с остров Парос,
Сбогувай се със смокините и моряшкия живот.
* * *
Този хубав щит, който захвърлих
В храсталаците, носи
Гордост на някой тракиец.
………………………………..Да вървят по дяволите
И двамата.
………………………………..Аз нали съм тук –
Ще си набавя друг, който пò ми приляга.
Превод от английски Александѫр Николов
Dana Kandinska, SANTORINI, 2018
списание „Нова социална поезия“, бр. 14, ноември, 2018