старецът и птиците
всяка сутрин сяда на още мократа пейка и поставя шапката си до обувките всяка сутрин чупи сух хляб и го слага в шапката си преди да тръгне към мократа пейка всяка сутрин става и търси сух хляб който да чупи преди да го сложи в шапката си всяка сутрин се събужда с един и същ сън: той седи на пейката, взима от шапката си парчета сух хляб и го подхвърля на птиците. докато кълват към тях се затичва дете, а те политат във всевъзможни посоки. детето се смее, маха ръце към тях и се спира пред него. поглежда го право в очите и само след миг ги изважда, после казва:
птиците сънни да храниш
с натрошения рог на луната
да отвориш във себе си рани
през които да тръгнат ятата
и когато ги видиш високо
залюлени във свойте кервани
потегли във обратна посока
виж смъртта как гори в твойте длани
детето духва в кухините на очите
пеликани излитат от тъмното
всяка сутрин шапката стои до обувките пред мократа пейка
списание „Нова социална поезия“, бр. 12, май, 2018