Художествените изображения в картини и книги, на банкноти и сертификати векове наред са олицетворявали ценности и престиж, служели са като символични образи и послания. Те са пътуващи информационни кодове, знаци на размяна на стойности: идейни, художествени, материални.
Течението ПОП АРТ, родено в Лондон през 50-те години на XX век, става популярно десетилетие по-късно в САЩ. Като художествен процес то навлиза скандално и директно в ежедневния американски живот, използвайки и предефинирайки продуктите на масовата консуматорска култура, кича и рекламата като основна отправна точка за творчество. Сега, през XXI век поп-арт образността е толкова естествено популярна, разпознаваема и желано меркантилна, че се е превърнала в един вид класически художествен похват. Разбираем, харесван и естетически познат. Затова използването на поп-арт естетиката отново през XXI век е дори въпрос на творческа смелост. Смелост да пре-повториш повторението.
За мен художникът Хубен Черкелов показва точно тази творческа смелост. Той реконструира образи от българската художествено-историческа памет, навлезли в полето на финансовия обмен и върнати, от него, обратно в полето на изкуството. Едно преповторение и пътуване в историята.
На изложбата ,,Имане” в „Арсеналски – музей за съвременно изкуство” може да се видят 10 картини с класическа и смесена живописна техника. Те са изпълнени с образи от картини на българските класици (Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин, Иван Милев), преминали през покупно-продажната стокова машина, прочетени отново и върнати в полето на изкуството.
От 10 години Хубен работи по темата, свързана с визуалния код на паричните знаци. В картините си той използва образи от банкноти, монети, чекове и ценни книжа, като прави многопластови връзки между история, изкуство и политика.
Той реконструира знака като финансов и идеален, като символ на средство за размяна, а също като символ за благосъстояние и обществен статус. Използва финансовия знак като код за размяна на ценности, информационно съдържание и съграждане на имане. Образите от класически картини, рисувани преди век и повече, влизат в публична употреба, отпечатани на банкноти, навсякъде по света, а сетне са върнати към своята художествена стойност, отново като картини. Последното става вече с нови средства и материали и чрез нов прочит в публичното пространство. Виждаме трансформиращи се знаци – образи, преминаващи през различни състояния и начини на възприятие.
Парите с техните различни материални носители, веществени или виртуални, са основна част от обществено-икономическия контекст. А радикално опасният момент е навлизането на изкуството в този контекст, водещо до неговото (на контекста) използване и видоизменяне. Картините на Хубен Черкелов може да видите до 11 март 2018 г.
Сн. Ваня Вълкова
списание „Нова социална поезия“, бр. 11, март, 2018