Horror vacui
Къдрите ти, момче,
Са засмукани от тази вихрушка,
Разразила се в небето над теб,
Но ожулените ти колене не трепват, топката здраво притискат
Прашен е пътят, далече се вие –
Диплите на света Тереза привличат те –
Гънките на материите и душите…
Ще пристъпят очуканите колене, ще приклекнат в мраморния полумрак на капелата на
Santa Maria della Vittoria
Изподраните ръце ще потърсят хладното й каменно стъпало
Изящно, нежно, успокояващо
Къдриците ти светят от
Златото на приближаващия дълго залез
Чао Дево,
Чао Христе,
Пак ще се видим следващия четвъртък,
Пак ще разцъфнат белите лилии и ще нахлуе средиземноморският бриз през искрящия мрамор, рехаво ще затрепти далечният син хоризонт и ще пусне светлината през колоните;
Мантията ти ще се раздвижи от нежния полъх и ще се разтвори отново онова звездно небе на Джото в капела degli Scrovegni
и
твоето
голо тъничко тяло, Исусе, свито стъпил в реката –
беззащитно, рахитично,
леко приведен, б ез страх и поза,
свободен, открит, прозрачен –
там горе вдясно над олтара, в ъгъла, толкова тъмен,
крил те десетки години от мен,
ще застане пак като бяло платно, всъщност щит, и
няма да се уплаша да стъпя до теб в ледените зелени води на онази далечна река, дълбока,
нежна, защото
все по-слабо ще усещам пронизващите тръпки на острата влага наоколо, усойното сенчесто място, режещия вятър, бръснещото течение,
нищетата на това тук – все същата, дотам докъдето
владее болката тялото
и времето – душата
и не се разтворят угризенията, упреците и вините и
оттам заухаят белите ти лилии, Богородице,
не се оттекат немощите и
оттам грейнат звездите ти, Джото,
не се изтощят невъзможностите и
оттам духне просторът на морето ти,
Мили Исусе,
Мила Мария
16.02.2018
Rondo Spezzato
В началото бе песента на птиците
старите коренища бяха погалени
сухите землища подпалени
празните корита прекопани
напъпилите венчелистчета прекършени
Кукувицата напролет би камбаната
и взриви стихиите познати и непознати
небесната твърд се отдели от водата
заревото от тъмнината
проехтя
и Бог видя че това е добро
страхът от смъртта на песента се роди
но това никого не смути
накрая Ablösung im Sommer притихна и
при смяната на лятната стража летата пренареди
пренаписа писмата
прехвърли бариерите
преломи вратите
преобърна смислите
предизвика вълнение най-сетне
безсънни зори безпокойство роди но и упование
проблесна простор
провидя се виделината
песента се разстла
разрастна се светлината
Кукувицата наесен изкука в сънищата на дълбоките тъмни гори
чекръкът на Гретхен проскърца и колелото затрополи
бавно се завъртя и заби затупка сърцето й
ту яростно ту горестно в очакване
забързваше и забавяше ритъма
милваше малките камъчета по пътя
прескачаше и подхващаше
тръгваше и се връщаше
криволичеше подушваше
опитваше плезеше се облизваше
посръбваше дъвчеше отминаваше и заобикаляше
спъваше се в препятствията наоколо удряше се я в мускулче я в жила падаше ставаше и пак продължаваше
мушкаше се през костите, дюдюкаше свиреше лаеше
шумно се смееше подрусваше се
увиваше танцуваше люлееше се
лелееше
пееше
въртеше се колелото
носеше колебанието и преодоляването му а с него помрачението и рязкото просветление
появиха се слабост и сила в едно
сладост и горчивина суша и вода лед и лава ураган и тишина
влачещ камъни и пясък буци отломки от цъфнали клони изпочупени стъкла
водовъртеж от кал замайване
стени от тиня затънали потулени порутени
един след друг трак-трака-трак
Sein Händedruck, und Ah! Sein Kuss!
Чекръкът се разчупи
Кукувицата се завъртя
В началото бе песента.
20.02.2018
Изпращане
Времето беше хубаво
Слънчев денят
Минаваха отрядите
Мъже, жени, със раници и
Камуфлажни облекла
Първи тръгна мъжът ми с една група
После предадох малката на следващия отряд,
Млада жена ми извика през рамо, да не се безпокоя –
ще се погрижи за нея
После закрачих в колоната и на моята група
Мислех си как да го предупредя да не се връща,
Защото всички бяхме вече заминали
Неколцината приятели останаха
Отзад на тротоара да чакат
техните отряди
Мирно беше времето
Нямаше война
Птичките пееха в короните на дърветата
Слънчев денят
списание „Нова социална поезия“, бр. 11, март, 2018