***
Рано сутрин или късно през нощта,
кой ще каже – кое е времето сега?
Сред тъмните утринни зими
вървя като сред разхвърляни парцали.
И търся нещо изгубено, ценно, а може би не.
Самата му загуба – това е цената.
Рано сутрин или късно вечерта,
кой часовник мери тези страшни часове
и кой будилник буди от кошмара на яве?
Крача като стар клошар, който знае вече
в коя кофа какво ще намери.
По боклука ни познава – хората със домове.
Рано сутрин, а къде е сутринта?
След всичко ме обърква болката.
Няма добро за вземане, няма добро за вършене,
само стари спомени, погребани във книгите.
Зная за шума в душата ми – това е ехо.
Ехото, което кънти, откакто те създадох – свят.
***
живея на края на света
на самия ръб на действителността
терасата ми гледа към бездната
която идва от изток с деня
има някакъв нежен уют
в чувството
че всеки миг е предпоследен
списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018