Събират се покрай бараките
край складовете слушат музика
разговарят танцуват
подготвят се.
Сутрин когато стават за работа
някои от дях дъхтят на алкохол
други гледат с класово презрение.
Започват първите заплахи:
блъскаш се в стената
тя ти отвръща с непознати лозунги
галиш цвете то ти се смее
гледаш небето минава робот
и го покрива с пушек.
В града замръкват почернели машини
и цяла нощ гризат от глад асфалта.
В планините е все още тихо
Балканът пее хайдушка песен
а нейде в полето
денонощно роботите жънат.
Из Етимологики (1996-2016), Пловдив: „Жанет 45“, с. 34.
списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018