holy
изтрит е лакът на китарата като
смеха й от очите му мъртви
тя пее
в небесните пасбища
с рамене опрени във тревите
взела главата му в скута си
пее
гласът й изяждан от рижия смях на негаснещи залези
пее
очите блестят с дъждовете на вечните кладенци
пчелите са златни
по тъмния мед на косите й
пчелите са златни
по тъмния мед на кръвта му
тя пее. не спи. не умира.
бедните
кой може вас да убие?
докато спите с едно сляпо и едно отворено око
докато утрото прави нощта ви на въглен
докато прахта е в ноздрите ви с първото изплакване
докато калта стига до гърлата ви но не стига на бог
докато без път пръхтите ни осли ни коне ни кентаври
докато ребрата ви се люлеят по небесните ченгели
докато водата ви е слуз и пот и семе
докато голите ви венци огризват слънцето
докато наричате курвите си любима
докато в пустите земи зеят изоставените ви гробове
мъртви не можете
мъртви не можете
не можете
да умирате
само ставате повече
кой може вас да убие?
списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018