*
Суша
лази през накъсаните
преспи на клепачите
Без знание
вадичките намират пътя си по-лесно
Времето коли и беси
но дори то
остарява
Блудница
истините за страх и свобода
обладават съзнанието ми
по няколко пъти на ден
групово и поотделно
грубо
унизително
с внимание
въпреки това не откривам
не достигам
не формулирам
екстаза
в мислите –
причини и причинители
на безбройните,
регулярни сношения
вечерите използвам,
за да налея в тялото си
спиртни преживявания
и с тях рисувам на живо
върху времето
поемам
бивам поета
болката е лукс в играта
със свалени карти
размерът има значение
броят също
сюжетите примамват
ударите са нежни
целувките оставят кървави следи
атрибутите са задължителни,
когато и усмивката е атрибут
грехът в живота
на една блудница
е произведение на изкуството
изкуството в живота
на богоугодните
е грях
*
Ела!
Ела, Живот!
Свърши
и си тръгни!
*
Прелъстена и безочливо изоставена
от собствените си мигове…
Копелета!
По шарените ширини
на настоящето измерение
никой няма право да бъде жертва
Намирам облекчение единствено
в клишетата
Те се стичат спокойно
по запотеното стъкло
на безумието
Слизам по стълба към небето
блъскам глава в стената
и продължавам
да си представям
*
Последната, измита от мазното
чиния, напълних с люти чушки
подсуших ръцете, сбръчкани от
влагата
отпуснах наднорменото си тяло,
прилично украсено със стрии и
подути, синкави вени,
срещу телевизора
и въпреки, че косата ми мирише на лук,
довечера ще позволя на онзи мой простак
да рисува върху мен,
помислих си
списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018