Незабравима усмивка
Имахме златни рибки, те обикаляха в кръг
из аквариума на масата до тежките завеси,
които покриваха прозореца и
майка ми, винаги усмихната, очакваща всички
да бъдем щастливи, казваше: „бъди щастлив, Хенри!“
и беше права: добре е да бъдеш щастлив,
ако можеш
но баща ми продължаваше да бие нея и мен по няколко пъти на седмица,
вихрейки двуметровата си осанка, неспособен да
разбере какво го напада отвътре
майка ми, бедната рибка,
желаеше да бъде щастлива, бита два или три пъти в седмицата
и ми казваше да бъда щастлив: „Хенри, усмихни се!
защо никога не се усмихваш?“
и тогава тя се усмихваше, за да ми покаже как, и това беше
най-тъжната усмивка, която някога съм виждал
един ден златните рибки се споминаха, всичките пет
изплуваха на повърхността, на една страна, с
отворени очи
когато баща ми се прибра, ги хвърли на котката
там на кухненския под, ние гледахме, майка ми
се усмихваше
Почти завършена поема
Виждам те да пиеш на фонтан с мънички,
сини ръце, не, ръцете ти не са мънички
те са малки, и фонтанът е във Франция
откъдето ми писа онова последно писмо и
аз отговорих и не чух от теб нищо повече
ти пишеше побъркани поеми за
АНГЕЛИ И БОГ, всичко с главни букви и
познаваше известни артисти и повечето от тях
ти бяха любовници, а аз ти отговарях, че всичко е наред
давай, влез в техния живот, аз не ревнувам,
защото никога не съм те срещал. бяхме близо веднъж в
Ню Орлиънс, на половин пряка, но никога не се срещнахме, никога
не се докоснахме, ти тръгна с известните и писа
за известните и разбира се, това което откри, бе
че известните се интересуват
от славата си – не от красивото, младо момиче в леглото
до тях, което им я дава, будещо се
сутрин, за да пише поеми с главни букви за
АНГЕЛИ И БОГ. ние знаем, че Бог е мъртъв, така ни казваха,
но слушайки теб, не бях сигурен. може би
бяха главните букви. ти беше една от
най-добрите поетеси и аз казвах на издатели,
редактори „ нея, публикувайте нея, тя е луда, но
е вълшебна. няма лъжа в нейния огън.“ обичах те,
както човек може да обича жена, която никога не е докосвал, само
й е писал, запазил малки нейни снимки. бих
те обичал повече, ако си седях в малка стая, свивайки
цигара и слушах как пикаеш в банята,
но това никога не се случи. писмата ти ставаха все по-тъжни
любовниците ти те предадоха. хлапе, аз отговорих,
всички любовници те предадоха. не помогна. ти каза,
че имаш пейка за сълзи и пейката беше на мост и
мостът над река и ти сядаше на пейката
за сълзи всяка нощ и плачеше за любовниците, които
те нараниха и забравиха. отговорих ти, но никога не чух нищо
повече от теб. приятел ми писа за твоето самоубийство
3 или 4 месеца след като се случи. ако те бях срещнал
вероятно нямаше да съм ти верен, или ти
на мен. така бе най-добре
Бъди вежлив
от нас винаги се очаква
да разберем отсрещната
гледна точка
без значение колко
архаична
глупава или
противна е
някои държат
да приемеш
тяхната тотал щета
пропиления им живот
вежливо
особено, ако са
възрастни
но възрастта е върха на
нашето съществуване
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да
прогледнат
вината не е тяхна?
чия е?
моя?
От мен се очаква да скрия
моята гледна точка
от тях
от страх
от техния страх
възрастта не е престъпление
но позорът
от съзнателно
пропилян
живот
сред толкова много
съзнателно
пропилени
животи
е
И луната и звездите и светът
Дълги разходки в нощта –
това е добро за духа:
надничаш в прозорците
зяпаш изморени домакини
в опит да преборят
техните опиянени от бира съпрузи.
Адът е самотно място
той беше на 65, жена му на 66 имаше
Алцхаймер.
той имаше рак на
устата.
няколко
операции, терапия с
радиация,
която разложи чеслюстта му,
така че се наложи да бъде
закрепена.
всеки ден той слагаше на жена си
памперси
като на
бебе.
неспособен да шофира в неговото
състояние
трябваше да взема такси до
медицинския
център,
със затрудненията в говора,
трябваше
да напише
посоката.
на последното му посещение
го информираха,
че се налага друга
операция: малко по-
в ляво
буза и още малко
език.
когато се върна
той смени памперса на
жена си
пусна полуфабрикатите
за вечеря, изгледа
вечерните новини
тогава отиде в спалнята, взе
пистолета, насочи го в
слепоочието й, стреля.
тя падна
наляво, той седна на
дивана
напъха писатолета в
устата си, дръпна
спусъка.
изстрелите не събудиха
съседите.
по-късно
го направиха
горящите полуфарбикати.
някой дойде, блъсна
вратата, видя
го.
скоро
полицията пристигна и
следвайки рутинната
практика, откри
няколко неща:
закрита спестовна
сметка и
чекова книжка с
баланс от
1.14 долара
самоубийство, заключиха
те.
три седмици по-късно
имаше двама
нови наематели:
компютърен инженер
на име
Рос
и съпругата му
Анатана,
която учеше
балет.
те изглеждаха като поредната
просперираща
двойка.
Причина и следствие
най-добрите често умират от собствената си ръка
просто, за да избягат
и тези, които остават
никога не могат да разберат напълно
защо някой
би искал
да избяга
от
тях
Превод от английски Кристина Крумова
списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017