(поръчкова поема от нсп)
.
Което ни удря отгоре не е дъжд
Дъждът е срязаната ми от теб уста
която се изпразва в устата ти
Което удря отгоре е въстание
Въстанието е летище което натиска спусъка и
бялото полита като черно
Черното е местност
В нея кацат въстания
неуспешни като всеки ден
Всеки ден е часовник:
българският ми става лош английски
трясъци в главата от преглъщане
подвижни са гробовете един ме забелязва
Но аз знам че
ябълките се обезводняват още на дървото,
а ти си нямаш представа колко много те обичам, когато застана пред банкомата на раковска между гурко и иван вазов, отзад колите забиват спирачки пред светофара и стряскат клошаря, легнал под балкона на къщата музей иван вазов, мотористите форсират по гурко през шести септември, цар иван шишман към васил левски, защото е нанадолнище, а стените на министерството на вътрешните работи откъм гурко се клатят, но то е глухо, не чува форсиранията, нищо че стряскат болните и им пречат да умрат спокойно, банкнотата ляга в религиозно отворените ми длани, няма да я развалям, ще си я гледам до утре, синя е като очите ти,
о, хора – фураж за невидимото, предсказания за миналото, показания от бъдещето!
.
Без нужната дистанция
да Ти кажа искам:
дивите животни
огън свой си нямат
дай им
Числата застаряват
повече не могат
измислѝ ни нови
Но аз знам че
телата ни са най-удобното средство за пътуване,
а ти си нямаш представа колко много ме заболя сърцето, когато красивият герой беше убит от още по-красив герой, за да може телевизионния сериал да продължи успешно, заради който, вярвай ми, живея, иначе досега да съм се нагълтала с каквото трябва, например като отидеш в интернет през здравен портал в аптеки ремедиум разбираш, че там хората имат всичко и всичко продават, о, хора, живеем без да се налага да живеем!
.
Глутницата храсти под прозорците
разкъсва нощем котките и ангелите
Костите се смесват
няма разпознаване
Но аз знам че
човекът като биология е непокътнат, а разликата между човека и хората е колкото приликата на камъка с тревата,
а ти си нямаш представа каква зла хазяйка имам и какъв ужас преживях, докато си правех теста за бременност в домашни условия, и каква радост изпитах, когато резултатът се оказа отрицателен, и колко плаках в дланите си след това, защото подпомагам демографския срив на българското население, но въпреки всичко благодаря ти, че си стерилен, ще те обичам вечно,
о, хора, превитото на две пред вас се казва се аз, защо аз плаче ли, защото може!
.
Звездите хвърчали като отлющени от глава
Чия била главата и кръгла ли била тя не се знае
Луната шумяла като ябълка изстискана в чаша
Каква била чашата и пълна ли е сега тя не се знае
Слънцето смачкало пространството на снимката
Чие било слънцето и кой фокусирал снимката
също не се знае
Така е създаден светът деца
с Незнание
Човекът е произлязъл от снимка
Но аз знам че
единствено стъклото не гние – моногамно и във фантазиите си,
а ти си немаш напредстава колко е хубаво да живееш в село, в смисъл в северозападна българия, къщата ти да е на главната, по международен път Е 79 монтана видин да летят тирове, да лежиш нощем и да слушаш как тирът се поклаща и къщата с него, как стените пукат, пукат, но не падат, нещо ги пази, господ ме обича, о, хора, печели само музеят за стари снимки, после всички ще бъдем изрязани от голямата снимка!
.
Планината е суша
решила да полети
В неудобна поза е:
като заловен герой
като заловена жена
като заловена смърт
в мига на кражбата
Но аз знам че
вълкът, скрит в света, премества сънищата от един вулкан на друг,
а ти си нямаш представа как се заковах на място като видях поетесата катето как стоеше на трамвайната спирка на площад славейков и половин час гледаше към площад гарибалди дали идва нейния трамвай и нито за миг не погледна към такситата, които се плъзгаха зелено по раковска посока първа градска болница, където най-често в одеяла вкарват и изкарват живи и мъртви,
о, хора, безредици в слънцето, окосена е луната, тялото започва, за да свърши!
.
Котешко разсъмване в гнездата
Приспана е от черен мъж жената
Жълт ще я събуди ще я продаде
Бял ще се ожени за да се разведе
Ангелче отдолу се опипва
Но аз знам че
тук са вековете, птиците на мръкване са хора,
а ти си нямаш представа колко е хубаво да си меломан, да си либерален, да приемаш всички херци на тона ла, да приемаш и хармонията, и полифонията, да приемаш буквално всички жанрове – дори трудноопределимите, да ходиш на концерти в края на концерта, когато никой не те притиска да му покажеш билета си, когато публиката напуска залата или стадиона, говори за това прекрасно изкуство на музите, блъска те насреща, но ти вървиш напред, напред, напред, за да събереш изгубените вещи по столовете и пътечките, намирала съм какво ли не, а последния път от зала номер едно на НДК си тръгнах с 50 стотинки, хубава запалка и диск, къде ще го слушам този диск не знам, но важното е, че го имам,
о, хора, летящи континенти са пчелите, смелостта е омагьосано тяло, натъртена суша е облакът, а бебето прелиства с крачета и чете протоколи на осъдени вещици!
.
Не съм казвала че книгите са бели дробове
Такова нещо не мога да кажа
Казвала съм че ребрата които ги пазят
се счупиха
Това съм казвала:
счупиха
които ги пазят
ребрата
Но аз знам че
ръцете са излишна част от тялото ви – тъй рече делфинът в нощ с отворени прозорци и лисичи крясък в храмовете,
а ти си нямаш представа колко е опасно в дъжд да вървиш из софийските квартални улици, да гледаш мътните вълни и да внимаваш да не паднеш в някоя улична шахта, която да те погълне, защото е с откраднат железен капак и изведнъж да видиш как куче пресича трамвайната линия, а ватманът стиска зъби, изопва жили, превключва на най-висока скорост и нарочно го блъска, то умира,
о, хора, както деца се плашат от куци хора, така мен ме е страх от вас!
.
Къде смъртта се наблюдава вечно с ръка над очите
Лъжат ли минералните води и хранителните добавки
щом хирурзите постоянно ни режат и
ни хвърлят в контейнери за опасни отпадъци
Дали момичетата които похъркват в леглата
правят момчетата хомосексуални
Защо само времето в превозните средства е
време за мислене
Тогава не спирайте трамваи 18, 12, 10, тролеи 9,
таксита 91280, 912 63, маршрутни таксита
А ти извънземний
който с разтворено яке ме спираш помни че
само между бивните на ръцете ти ставам щастлива
Но аз знам че
умните миди скърцат с пясък в устата на ресторантите,
а ти си нямаш представа, когато поради задлъжнялост и пълна неплатежоспособност властите дойдоха и започнаха да смъкват картините от стените как веселите до вчера червейчета в рамките подадоха главички, уплашиха се и с ококорени очички започнаха да гледат, сякаш казваха «как може такова нещо, това е изкуство, а ние пазим душата му», после се скриха, само най-смелото излезе и с телцето си се опита да удари през ръцете енергичния съдия-изпълнител, но енергичният съдия-изпълнител го духна, то падна, аз изтичах да го спася от енергичните обувки на съдия-изпълнителя, взех го в ръце и му казах:»ще те нарисувам, ти си най-смелото и красиво червейче на света» , то учести кожното си дишане и издъхна в дланите ми, погребах го в градската градина пред народния театър не далеч от мястото на бившия мавзолей на георги димитров – застанах на колене пред тревата, завих червейчето внимателно в бяло листенце от роза, с пръсти му изрових дълбоко гробче като на праведните и го погребах там; често посещавам гробчето, отварям православен молитвеник, защото смелото червейче беше православно християнче, защитаваше изкуството, и прочитам «Молитви в скърби и злополуки», хората се събират около мен, някой се хилят и ме сочат с пръст, остналатите мълчат и се кръстят с мен, дори цели групи чужденци, дошли с нискотарифни авиокомпании в софия, лягат на тревата, слагат раниците под главите си и ме гледат и слушат внимателно, въпреки че са католици и протестанти, но чувстват, че богът ни е един, а за съдбата на другите червейчета в рамките нищо не знам, вероятно новият собственик на картините ще третира дървесината на рамките с иновативни методи,
хора, с контролиран ръст е човекът!
Ако входът е изход като вагината
защо всяка раса се страхува от другата
Когато човек и куче скочат от балкон
чия е струйката кръв от носа ми
Защо мъртвите са съгласни със смъртта
не я отричат не я убиват
Знаят ли боговете от втория ред
имената на боговете от първия ред
Кого в тялото ми си довел
защо не иска да си тръгне
Бях умна като всяка течност
защо хриптят над мен цветя
Но аз знам че
в стомашен мрак е мозъкът, пияници са хубавите момчета, но от момичета умират,
а ти си нямаш представа колко много обичам свръхчовешкото в животните, ето така легнали един до друг – аз, куче, котка, агне, крава, кон, прасе, делфин, магаре преброените години да си спомняме, непреброените да подарим на – аз, куче, котка, агне, крава, кон, прасе, делфин, магаре,
о, хора, старчета са вече розовите ангелчета, върху покривите на храмовете кацат птици-изстребители, а комарът си лети и пее!
.
Отрязани са плаващите длани на христос
с които удряше лицето и корема си без пъп
за да ни покаже как трябва да се удря
Но аз знам че
разбитата врата е по-страшна от разбивача
Аз знам че
скъсана верига е змията, демон е хартията
Знам че
с летящите си колене мухите са красиви
Че
ще отлежаваме в пясъчните урни докато океанът ги разтвори
Из коридорите на ветровете все още вее униформен джинсов свят Поздравете целия господ от мен – ние, хората, сме ученичките Му!
2017
списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017