Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?
……………………………..
Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?
НЯМА СЪБИТИЯ от лятото на 2016-а година. Във всеки случай не и такива, които трябва да бъдат запомняни.
Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?
Т.нар. литературно поле се състои преди всичко от баналности и от хора, които се опитва да преповтарят баналностите. Според мен нищо не е станало. Това не означава, че не може да се появят и талантливи хора.
Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?
Не, не е обезпокоено, доколкото понятието статуткво все още се възприема като нещо положително.
Би ли (пре)подписал/а в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?
Бих го преподписал, без да му вярвам. Свободата е тъжно нещо…
списание „Нова социална поезия“, бр. 8, септември, 2017