LOST HOUR
мисля за теб
през цялото денонощие
но ми липсва
двайсет и петия час
през който
да те обичам
БРОНЯ
влязох под кожата ти
и там намерих
още една
LETTER FROM THE SKY
мислех
че в рая
всичко е поезия
а се оказа
че си
само ти
БРЯГ
да потъвам
без дъно
в очите ти
ЗАВИСИМОСТ
да нямаш слабост
към никого
ВИНА
всички да вярват
че си невинен
*
най-големият
актьор
е този
който знае
как да бъде
себе си
*
този
който си пази
гърба
постоянно
накрая губи
лицето си
най-дългото пътуване
към себе си
е да си позволиш
да обичаш
някой повече
от теб самия
*
постоянно издигаш
стени
между нас
за да съм
твоят дом
между тях
IL INFERNO MIO
пътят към рая
е постлан
с теб
ЧУВСТВА
нормалният
не полудява
сам
държа се
с теб
като с животно
защото
хората се забравят
най-лесно
AMNESIA
сбъднатите мечти
нямат
спомени
ВСИЧКО КОЕТО НЕ СМЕ
ако си простим
живяното
никога повече
няма да умрем
един за друг
ЖИВОТ
любовта
не прощава
на мъртвите
СКАНДАЛ
сянката ми
и аз
още се караме
при кого
от двама ни
да останеш
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017