апокалипсис
всички пишат на мъртъв език
просто още не го знаят
местожителство
мълчанието
е първата врата
към нищото
поезията – втората
а аз живея
зад десетата
проверката на времето
времето бавно разлиства книгата на живота ми
и срещу всяка щастлива страница слага резолюция: лъжа
към светлото бъдеще
чака те дълъг и щастлив живот
но първо те чака
моргата
екипировка
в любовта не ти трябва часовник
трябва ти гайгеров брояч
бестселър
целулозно гробище за думи
от които първа е любовта
въпрос на любов
откъде да долети
изцелението
когато болестта
си ти
в храма на поезията
тук
всичко стана ясно –
обещаващите светлина
излъгаха
братя
пишещите никога не са братя
в най-добрият случай
те са съучастници
fasci di combattimento
човеко истински поете езра –
да беше марширувал
между фронтовете вместо
да се скатаваш в стихосбирки
философия
след ницше
всичко е детска градина
случайна майска среща
предупреждаваш ме
че малката мастийка чери
която водиш на каишка хапе
а аз се чудя как е възможно
змия да разхожда куче
становище по дебата за римите
според акутагава
човешкия живот не струва
и един бодлеров стих което
преведено от японски означава
че ако си тръгнал да умираш
пишейки – римите са ти
най-малкия проблем
останките на прасков
няма по-лесно нещо от това
да си любимия поет на васил –
трябва само всеки ден да бъдеш
на ръба на самоубийството
сбогуване с кръжока по стихоплетие
римите са най-яркото доказателство
че не си поет
ars poetica
в дълбините на поезията има ключ
който не отключва нищо
поети
да пишеш поезия –
да отбиеш номера
пред смъртта
зимната пустиня на стиховете
във виелицата на думите
загубих теб
дзен & изкуството да се поддържа пистолет
зареди го и спусни предпазителя
опри дулото до слепоочието си усети
хладината на метала тежестта в ръкохватката
сега внимавай със спусъка и бавно повтаряй след мен –
животът има смисъл животът има смисъл животът има смисъл
погледни навън: върху брезата на есенин вятърът люлее
обесеното ми щастие и някъде натам в полето
щурците свирят албинони а конопите
скланят чела в минута мълчание
нощта влиза
заключвам вратата на деня след себе си угасям
лампата на твоето отсъствие
светлината не ти гарантира нищо
също както любовта не ти гарантира светлина
пияната тъма изсипва
вехториите от спомени право в душата ми
от години не очаквам състрадание
сънят ми отказва да преговаря с мрака и няма заспиване
откажи се нова цигара влюбването е хубаво самотата е вечна
изтръгвам гласа си и го захвърлям в огъня той крещи
твоето име от пламъците и се сгърчва
като змия върху жаравата не мога да сторя нищо повече
в името на любовта ли не точно сега лумва и онова
нелирично мълчание приличащо на убийство
психичната норма е последното
от което трябва да се интересува поезията
болката е позната липсата е ясна не говоря за теб
не мисля за теб не те очаквам
не те изстрадвам с години и епохи
не ти казвам истината в куплети и тази
лъжа е вече готова за консумация нощта влиза
завръщане
но къде да се завръщам след като не съм отивал никъде
радостите отдавна спят в гробището на паметта ми
щом ти не ме четеш има ли значение кой ще
нека яростната злобна клада на забвението
овъгли тия редове в сива купчинка срички не
общото между платон и гибла но и сега
пролетните ви надежди са вече отсечени
канибалдемокрация капитализмът на джунглата
сменя каменоломния социализъм стабилност
нови маски власт колониална зад калкана фасадата
на финансовото слънце което изгрява от запад
историческата истина ще ви се съобщи когато измрете
лимузини валутен борд реинкарнация на злото
вчера си при едните днес си при другите дават се
милиони за да се изберат онези които неотменно
ще вземат милиони в резултат на което ще страдат
милиони но ти си земен рай и трябва не джаз сюита
а незабавно разплащане в твърда валута и сълзи
към нови римляни златолоковци изпомпвачи на тъга
концесия деградители пиар образи илюзии речитативи
празни като чистак нови байцвани ковчези на склад
манипулативни послания страх перманентно насилие
идеални консуматори близък план квазиновини
рекламна свръхагресия заспиване на телевизор
ще положим всички усилия за анихилиране
горди българи братя туземци за капитала оскотяваш
от мизерията под вечния няма пари рефрен
на властта с усърдни и добронамерени практики
за изпаряване на населението оттук
и претопяването му в доменната пещ жадна
на вечно модерната алчност нагоди ли се успя ли
тягостен текст нещастието прави десант в тила
на това стихотворение думите ми вдигат бяло знаме
нощни влакове громолят в душата на стоманената вечер
почвай мемоарите
никой не може
да ти отнеме миналото
освен алцхаймер и
историците
не стига
не е достатъчно
да си халюцинирал
да не си заспивал
да си изпадал в безумие
да си разбрал същността на играта
да си се лутал из мрака в безпомощен гняв
да си решавал твърдо ще приключа със себе си
да си търсил да си обичал
да си плакал
не е достатъчно
не стига
малко е
финални надписи
можеш да напишеш
сто книги със стихове –
мълчанието остава
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017