*
С тихи крачки,
съвсем ситни
приближавам
до обещание
подритнало ме
до смачкване.
Страх е
да се доверяваш.
…
С тихи мисли
дори грешни
те допускам
и обещавам
всичко, което
ще стане.
Страх е
да се съмняваш.
*
хвърлям многоточия
след думи по пътя си
следи любов
да не те загубя
…
разчитам знаци
на кръстопътища
стъпвам в любов
да те открия
*
Всяка
грешна
стъпка
ме приближава
към отдалечаването
от твоя път
в който
не оставих
верни
следи
….
Всяка
грешна
следа
по моя път
те отдалечава
от приближаването
на стъпките
на сърцето ми
само те знаят
верния път
за твоето
стъпвай
правилно
*
пътуването в мен
изгаря всички карти
оставих само жокери
в ръката ти
посоките ги пишеш
върху кожата
където
не откривам
разстояния
прохождащо
ме търсиш и
се учиш
нов шанс са
хиляди
възможности
нов шанс
за поглед
с ясно зрение
към последната
раздадена
карта
*
всеки път
има край
в който пак
да намериш
начало
само аз съм
безпътно
безкрайна
пристигаш ли?
…
на края
по пътя
събирам
сили
за ново начало
сляпо
пристъпвам
в безкрая
виждаш ли ме?
*
не ме питай
коя е посоката
питай сърцето си
има ли смелост
за стъпки
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017