*
болката е в очите
на обичащите до смърт
смъртта само прозорец
на любовта ти
не скачай
*
пусни срамът
да си отиде
скъсай му конците
зашит е за езика
не за сърцето
*
с ножа дълбаеш сърца
по дланите ми
петък е
погрешка пресичам
линията
на живота ти
*
сънят
ражда чудовища
в мъглата на съзнанието ни
когато клетката на сърцето
е заключена
катинарът счупен
и си буден
*
крия се
в дъното на бутилката
правя любов от счупеното
пак съм дете
без целувка
за лека нощ
*
аз съм магаре
прекалено инатлива
все си знам своето
пия и пуша
и обичам хората
за които съм чужда
на инат го правя
и ми харесва
не за друго
и не ми се иска
да свърша
освен ако не е в леглото
което делиш
само с мен
*
хвана влака
за да ме направиш затворник
в собственото ми тяло
опитваш се
да избягаш
от мен
взе и самолет
на леглото ми
му поникнаха крила
*
целувам завистта ти
към мъжете които
не ме оцениха
и тези които
ме нараниха
боли те
защото никога
няма да те обичам
безразсъдно
както ти мен
*
жадна за букви
гладна за думи
болна от любов
купувам шоколад
самолет
изкуството да плачеш
докато чакаш
да кацне отново
*
уморих се
от души без думи
живот без любов
няма ме
в нощите
където
съдбата прави секс
с оставащото ни време
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017