Генезис
Конецът сам умира
ако иглата
не може да шие
от срам
*
В очакване
и грешникът
се оказва
праведен
*
Обещанието е
и земя и небе
омръзна ми
да те мразя по светски
докато те обичам свещено
*
Пирон на портата
висящо съобщение
тяхната история
продължи с и кратко
вместо с и
*
Пред теб съм
като монахиня
объркала култа
с белега
ти си праведник
бъзпътен
във всичко
друго
освен плътта
Сънят ми
е приказка
за непукизъм
*
Целувах те
тайно и наум
докато чудовището
в мен
не пробуди
спящият ми войн
*
Обичта е като агне
за което главите
на селския съвет
спорят с дни
дали да заколят
или помилват
*
Миглата ти
е като ченгелче
на буква
решила да
избяга от
своите
Кирил и Методи
тичайки
по миражната линия
на кабела
на възмездието
*
Понякога огънят
в косата ти
се мести
в очите ти
и ме гали
като течен шоколад
утоляващ жаждата ми
за слънчеви лъчи
*
Петъците са ми слабост
но от безхаберие
все да пирувам
в понеделник
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017