Божидарка Божинова – Мръсна дума

*
думите нямат власт
над мълчанието
любовта ти
говори с очи

мръсна дума

любов
е мръсна
дума
докато
не умреш
от нея

*
изневярата
е малка смърт
липса
на изкушение
след нея
губиш власт
губиш правото
на последен
оргазъм

скок в дълбокото

голотата
е скок в дълбокото
съкровеното
невидимо за очите
продължение
на твоите пръсти
тялото е затворник
на всички желания
леглото е малко
да побере
сърцето ми

затворник

от страх
голотата ми
да не стане
изкуство
не ми направи
постеля
и стана затворник
на собственото си
тяло

*
мачкаш ми
женското его
като цигара
в чужд пепелник
страстта изсъхва
от употреба

*
изгубих адреса ти
любовта не пътува
с пощенски гълъб
изпратих я вчера
до поискване
ако се изгуби
до утре
в тълпата
ще те завържа
на възел
в косата си

обич без думи

някоя събота
ще сложа край
на живота
на най-дългия стих
който написах
за любовта
сърцето
си има граници
не може да живее
в измислен свят
в океан от думи
които се давят
необичани
ще осъдя поезията
на смърт
чрез мълчание
по-добре
обич без думи
отколкото
безлюбовие
и логорея
без край

*
гората е
непораснала
джунгла
в която
младите слонове
спят зимен сън
мечтаят
за тропици
и кокос
приспиват лятото
в легло от треви
и когато порасне
го пускат на воля
тъмнозелено
разцъфнало
да прелети
над екватора
в шарен балон
заедно
с най-екзотичния
хлапашки
и палав
тропически
дъжд

*
в съзвучие
с откачената ти поезия
в унисон
с възвишения ти вкус
в съответствие
с междуредието в ума ти
съобразно
странните ти правила
в хармония
с усещането за близост
придобивам
ореол на светица
в твоя измислен свят
като библия
без печатни грешки
като принцеса
без стил
каймак без мляко
бодли без кактус
любовно
противоречие
недопустимо е
ягодите да нямат цвят

*
купих наръчник
за редки цветя
с много
печатни грешки
направих градина
от кактуси
опитомих орхидея
влюбих се
в еделвайс
поливах ги с мляко
създадох си рай
с цвят на ягоди
и ухание на трева
светът навън
е невинен
като любов
през стъкло
трябва ли да умра
за да вкуся
солта на живота

надежда без край

всяка надежда
си има начало
тръгва уверено
от нечий бряг
красива и млада
да търси пътеки
куршум за страха
златен ключ
към сърцето
понякога искам
да го изрежа
като изсъхнало
цвете
като излишно
ребро
не ми трябва
минало
розови призраци
любов през стъкло
продадох си
пръстена
ще си купя
надежда
без
край

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments