ПОХИЩЕНИЕ
не ми трябва любов
трябва ми похищение
нека някой
ме отвлече
от този свят
да заличи времето
да се разходим заедно
по преките на душата ми
да му покажа тайните пътеки
тъмните улици,
непребродени от никого
и той да ги озари
със светлина
да оцвети живота ми
като акварелна картина
цялата в синьо
и да стопли зимата
на сърцето ми
с горещия си дъх на лято
нека някой
ме отвлече
от този свят
за да ми покаже,
че съществува
много по-добър.
*
вярвам в толкова
необясними неща
всички до едно –
нелогични
вярвам
в демоничната природа
на луната
че трови сънищата ни,
а когато останем
нощем
със себе си
буди
вълчата ни природа
природа
на хищник
на звяр
на чудовище
вярвам в
преражданията
в това, че
духът е вечен,
а тялото – преходно
просто материя
сложна комбинация
от атоми,
придобила
твърде голямо
значение
вярвам в
ежедневната магия –
магията на добрата дума,
магията на една усмивка,
магията на влюбването…
вярвам в призраци
и в това, че всички
сме заселени с тях
вярвам в Съдбата
в предопределеността
че дори най-абсурдната случайност
изобщо не е случайност
вярвам, че
животът е двулицев
и ние избираме
кое негово лице
да опознаем
вярвам, че всяка рана
е белег на порастване
и че най-трънливите пътища
водят към най-красивите места
вярвам в толкова
необясними неща,
но най-необяснимото,
в което вярвам
си остава
човекът
*
превърнала съм се
в непробиваема крепост
в истинска съвременна Троя
не оставих вход за влизане
към мен
или изход за излизане
от себе си
заличих всяка пукнатина
замаскирах всеки белег
и сложих охрана
на чувствата си
превърнала съм се
в недосегаема
в истински съвременен Ахил
прагът ми на болка
е достигнал
най-високата си степен –
на безчувственост
превърнала съм се
в истинска антична сила,
забравила че
и Троя
и Ахил
са имали своите слаби места
и се питам
някой ще открие ли моето?
ТЯСНО Е
няма място
за повече минало
в настоящето ми
TOXIC
аз съм
неизучен континент,
а ти си
потенциален откривател
и изследваш
благата ми
проверяваш
дали съм обитаема
дали условията ми
са подходящи
за живот
и на пръв поглед
всичко ти изглежда
съвсем нормално
но когато
престоят ти
се удължи
разбираш, че всяко
от благата ми
е било капан,
заблуждаващ,
че не съм
токсична
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017