*
Слушай.
Как се спъват мислите на върха на езика.
Как се затварят клепачите от умора.
Как се пропускат повиквания в делничен ден.
Как се оставят усмивки за по – късно.
Как се сипват два пръста повече водка.
Как се губи бройката на въздишките.
Как се преплитат часове и дати.
Как се спират забързани крака пред червен светофар.
Как се намира несигурност на всеки ъгъл.
Как се пушат цигари точно преди да си легнеш.
Как се връщат сълзите обратно в теб.
Как се крепи бъдеще на счупени основи.
Как се сгрява любов без огън.
Как се пише без вдъхновение.
И после
помълчи с мен.
ако с теб с разделим
дори когато никога не сме се вплитали взаимно в обятията на ероса
дори когато никога не сме отхапвали от ябълката на дъха между двете ни усти
дори когато твоята кожа никога не е набъбвала от желание по моята
дори когато моите пръсти никога не са копнели нещо повече от женския ти извор
дори когато никога не сме се спирали в подземията на другата
дори когато никога не сме се раждали от яростта на малката смърт
дори когато твоите бедра никога не са препъвали така сърцето ми
дори когато моите бедра никога не са горели от вулкана на ищаха ти
дори когато никога не сме се разграфявали върху чаршафените карти
дори когато никога не сме се случвали безименно обречени гръд о гръд
как ще оцелея без да знам
вкуса на възможното ни някога?
*
остави монети несигурност на масата
малко ще си взема за из път
да ми дрънкат в джоба
да ги изхарча по бъдещето
и да остана с празни ръце
пълни с непоети рискове
не се влюбвай в мен
ще романтизирам всичките ти усмивки и всичките ти погледи
ще те напиша няколко пъти
ще изглежда по-красиво отколкото всъщност е
и после ще си тръгна
защото предпочитам груб и скучен ден пред романтична и заблудена вечер
*
тишината е залез
който се промъква
през пердетата на
вчерашни спомени
и шари по стените
на минало в бъдещето
очите ти са негативи –
матрица на света ми
отпечатват въздишки
по кожата ми
диапозитив е моят
отказ да бъда твоя
фокусът се мести
от дим на цигари
до голите ми бедра
още малко и
ще се събера
в твоите
черно-бели представи
*
любовта е шал
който се е увил около врата ми
стиска здраво думите „обичам те“
заседнали са в гърлото на топло
400 километра се прекалено студено разстояние
за да се издишат толкова самотно
твоите устни срещу моите устни –
и всичките снежинки ще се разтопят
от толкова обичане
*
Кристина се пише с натъртено „р“ и малко тъга след ченгелите.
Кристина е с вкус на поезия и мечти по морето.
Кристина не се произнася, тя само се стене. А може и шепот.
Кристина е сестра на вятъра и гони невъзможни мечти
Кристина обича мълчанието. Тя просто обича.
Кристина се крие в усмивките та чак до изчезване.
Кристина е тъжна, когато е весела, и пие кафе без цигари.
Кристина е спомен за любовно безстрашие в минало време.
Кристина е малко листенце, което трепери при полъх на чувства.
Кристина е ужас, и гняв, и вина между сезоните.
Кристина е всичко, обградена от нищото.
Кристина умира от самотата след нейното име.
“не съм самотна”-
възмездието ме хваща за гърлото
не ми дава да преглътна лъжата
*
най-сигурната въпросителна
която съм получавала от теб
е времето
нося го за украшение
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017