Инфлация
Никога не знаеш
с колко ще поскъпне
свободата днес
*
Дали оставих теб
Или оставих в теб
Себе си –
Така и не разбрах.
*
Вечер.
Ръка към теб протегнах.
Грешно меко
е лицето ти на тъмно.
*
Какво още чакаш? –
не ме попита
никога никой.
Аз за това
и така продължих да си чакам.
Красив е бил животът ми,
който пропуснах.
Бях зает, имах работа.
А ти така и не се обади.
Нито пък аз, все нещо чаках.
Така и не разбрах какво стана с теб
и кое е най-съкровеното ти желание.
Така де, нали всички имаме
по едно такова.
*
Ще бъдеш ти
поредния човек в живота ми,
когото съм поглеждала в очите.
Малцина са обаче тези, които са видели в себе си.
За това съм тук, докато ме има.
*
Тих
стих
съм.
Бих
бил
сам.
Но с теб
е някак си
по-пълно.
*
Покажи ми
тъмната си страна,
за да я обикна
и да стане светла.
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017