пълнота
когато
обичам
всеки път
поезия
навсякъде около мен
всеки път когато
мисля за теб
ти и аз
живеем
като скачени съдове
никой не остава
непокътнат
смирение
да продължиш
въпреки страданието
въпреки униженията
Купидон
няколко пъти
пропуска целта
докато накрая
улучи
правопис
започвам да пиша
думата майка
с голяма буква
след дъжда
небето бърше сълзите си
последни паяжини от облаци
блести като огледало
вдигам нагоре очи
в огледалото
виждам себе си
*
косата ти е
като вълна…
вълнува се
когато я докоснат
събирам смелост
и вървя
все по навътре
и по навътре…
дом
колко пъти
се връщам
без теб
не е същият
и след смъртта
мисля за теб
всеки ден
ти идваш при мен
всяка нощ
оставаме
заедно
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017