балканската къща
по хели лаксонен
купих тази къща
заради прегърналата я
хортензия
красотата е обречена
оказа се
че корените са в съседите
старият полковник
се притесняваше
за устоите на къщите
за изолациите за мазилките
за нравите на младите
отсякохме храста
летните преспи
от цвят изчезнаха
като къщата от детството
към която ме връщаха
следващото лято
дъщерята на военния
се върна от чужбина
и ми се развика
лудата крава
как можа
убиeц
покойната ми майка
засади цветето
като станах на десет
така започна войната
добрия син К.,
време е да затваряш татко
изключи светилата
спри крановете на изворите
източи езерата
сгъни дърветата спихни плодовете
пусни алармата на забранените
нахрани животните
провери въжетата на купола
целуни змията за лека нощ
изключи захранването
енергията е скъпо нещо
пази наследството на дядо
спускай кепенци ролетки
и не закъснявай за вечерята на мама
после най-сетне свободен
върви в пристанищната кръчма
да закачаш белите рускини
като добър баща
а аз добрия син
отивам да убия брат си
.
гася цигари във ръцете си
и гледам как не ми остават белези
чинно подчинявам времето
по-глупаво нещо не съм вярвал
вътрешната красота избуява обзема
и докато се усетиш те изтърбушила
стаята мирише на умряло животно
години след смъртта на котката
аз съм стар будоар с увехнали цветя
Сирил Колар Бернар-Мари Колтес къде сте
защо и мрачните пътеки са утъпкани
пристрастяването към забранени плодове
е бавен път с мантинели край очите
няма свръхдоза има дефицити
има бавно накъртване
прасковено скапване чийто мъх
се слива със мъха на плесента
има картонени торти по старите снимки
сам съм друго няма
цирцея каза
не храни прасетата ми
с бисери и риби
месото се разваля
давай им
бял хляб и футбол
месото се запазва
и подгони едно с кирката
културен живот
докато
ти ближат задника
и те захапват
за гърлото
понякога не успяват
да си сменят
физиономията
между
наше момче
и тоя малък боклук
разстоянието е
няколко изречения
а разликата е
само аудиторията
продължавам
да изтръпвам
от отровни изрази
като
наше момче
deus ex mahina
си ми утринната молитва
фундаменталното настроение
пълнителят на смисъл
дето все не свършва
а аз стрелям пилея
си ми памет-nick на жертвите
пределите на land-of-mine
apple на раздора
windows към света
с двойна изолация
щото реалността хапе
шъ са управиме
вервайте
след трийсет години
пустиня в главите
и пясък в очите
устата корема
и соева манна
дотогава напред и завинаги
ти баща ти майка
и седемте първи любовници
липсващите патоси
логичните завършеци
затова предпочитам
да си барам сам мишката
това между другото
парцелирайки глобалното
дробейки глобуса
на нашости
очите в монитора
земля в илюминаторе
родна
бабини деветини
за растенията
и любовта
по Йорданка Белева
любовта днес е
крехко растение
иска вода
от девет кладенеца
да и носиш
да я пазиш
да й баеш
отговорности големи
саксии да сменяш
щом занараства
пръстта да поддържаш
да й държиш влага
да ти държи влага
от вятър да я пазиш
да не иде на вятъра
по-често
цветовете да галиш
ДА НЕ УВЕХНЕШ
от зли очи
да я криеш
да я вардиш от уроки
завист да я не попари
за по-сигурно
я накарай да върже
плод да добие
работа да има
да не ти избяга
(пък то после
кой ли вече
ще я иска)
но това е далече
сега бързай
бъди й слънце
да не залинее
че любовта
изобщо е
крехко растение
мутантче
стайно
някакво
романтизъм
след Екзюпери
хората се промениха
пораснали казват
розата изостави
малкия принц
наговори му
куп тежки думи
че е парцал
защото флиртува
с разни лисици
пилоти стари
перверзници и дори
с други змии
освен нея
малкия принц
искаше да се защити
защото не всичко
беше истина
бяха й го наговорили
онези змии
но тя не искаше
да го слуша
и той се застреля
а тя полудя
фолклорен наратив
тримата братя се върнаха на село
баща им си умря в апартамента
глупчото замина за америка
стана компютърен милионер
и се ожени за принцеса
разори го при развода
доброто юначе
записаха в спортното
затъпя затлъстя
убиха го в престрелка
добрата мома тръгна на гурбет
да играе спортни танци
около по и под масите
а когато се върна
опита да съживи
песенния фолклор
чрез изкуствено вдишване
на чужди елементи
ламята си запуши ушите
и избяга през девет морета
(в нечий друг фолклор)
отнасяйки си колекцията
плочи от мъртвата естрада
добрите животни
ги затри реформата
в селското ни стопанство
сега са на кренвирши
(и петела и кучето и котето)
златното момиче удуши бабичката
заради златната ябълка
сега живее в сливен
и пише поезия
златните ръце
избиха златните зъби
от златната уста
и тя млъкна
Къщата на любовника
старата къща
в тихата уличка
сгушено минало
в прашните стаи
гледат от снимките
кипри опулени
лели и чичовци
пълен комплект
там му се радват
сякаш събудени
от магически унес
предъвкващи времето
там го посрещат
весело скупчени
там го очакват
да им вдъхне живот
в това измерение
аз съм плесен
а възможното ние
се лекува успешно
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017