*
Много добре ги разбирам
пеперудите с лампите.
Без лампа
каква пеперуда си?
Късмет
Птиченца на рамото и прочие
птиченцата с многото посоки
дето литват миг преди да ахнем
и гнездят все южно от дървото ни
знам разумното им основание
да не кацат втори път
кафезът
*
Като „осанна”
обичам те,
сбогом
като „разпни го”,
а сърцето е кръстът ми,
то ме издига
и…
възкръсвам без него.
Тъга по сенокос
Слънцето,
което
чупи костите в тревата.
И дъждът,
който плисва изведнъж,
но не възражда никого.
*
В пазвите на сънищата
съм набъбнала.
От мене черпят всичките видения.
Припомненото сутрин
белег е от зъби.
Филотерапия
Лекарствата
са добре премерена
отрова.
Оцеляваме
с капки обичам те
от шишенце със сбогом.
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017