Вместимост
Любовта ми е
като водата,
с която преполях
кактуса
до мене –
няма място в малки саксии.
Апоптоза на една любов
С теб бяхме като
програмирана
клетъчна
смърт.
Обречени от самото начало.
Бедствие
Разместил си
пластовете
на
сърцето ми.
Земетресението е с магнитуд :
„Обичам те“
*
Търся те.
Като обувката на Пепеляшка
още не съм се счупила
под грешните тежести
и опити да ме премерят
по себе си.
*
Разликата между
„Свободното ти време“
И
„Освободеното ти време“
Е
Чаша студено кафе.
Пропуснато обаждане.
Глуха стая.
И една любов разстояние.
Грешна посока
Мислех, че за да обичам
е достатъчно
да дам
Всичко
от себе си.
Никой не ми каза, че
Всичко
е да си тръгна.
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017