*
искам да те убия
от секс
но се страхувам
да не умра
от любов
*
няма музика
в тези
които живеят
по ноти
*
силните думи
обичат
най-слабо
*
самотата е
мъж
който пие кафе
от очите
на чужда жена
*
мога да се удавя
в морето
за да те забравя
но се страхувам
че ти
ще се окажеш
дъното му
*
сухи сме
като море
от картичка
пристигнала на грешния
адрес
където вече не живее никой
сам съм
дори сянката ми
вече отиде
при теб
*
погледът ти
е пистолет
с който успявам
да си пръсна мозъка
толкова
че докато опираш гръб в
друг
да събера каквото е
останало
от лицето ми
след изстрела
и да го залепя
още кърваво
на неговото
за да ме целунеш
деветте кръга на ада
когато те няма
съм като котките
имам девет живота
и всичките –
празни
*
езикът е
ключалка
за това
което мога
да ти кажа
с поглед
кома
когато татуирам
по сърцето ти
кардиограмата
на самотата си
изпадаме заедно
в кома
която сънува
така както
обича дете
*
в детската стая
на любовта ни
е пълно с играчки
които се боят
от тъмното
за да повярват
че не са
чудовища
*
нещо се тропа
в сърцето ти
като на вече
разбита врата
върви
да отвориш
и ми кажи
аз ли съм
*
най-големият страх
е този
който нямаш
*
попитай
птицата си
какво иска
и тя
ще ти отговори
с отлитане
star dust
падащите звезди
са опасни
защото сбъдват
чуждите желания
които ти изглеждат
като твои
the walking dead
любовта е властна
като зомби
което се храни
с мозъци
и повръща
цветя
вход
изходът
от живота
се намира
навътре
на два метра
и половина
под рохката земя
на любовта
*
на езика
на сърцето ти
аз съм
смъртта
но само тя е
вечна
всичко
нищо не остана
от любовта
която
нямахме
*
любовта е сляпа
но смъртта
й отваря очите
хепи енд
този който обича
до края
е винаги
сам
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017