*
Атеисти се молят
по църкви
за жена като теб.
Ангели в ерекция
те наблюдават.
Дяволи са те заключили
за Земята с белезници.
Спираш дъха ми
в прегръдките на Ада.
*
В моргата оставих
доста приятели.
На терминала –
дузина любови
На гробищата –
немалко роднини.
В лудницата оставих
само себе си.
*
Ръцете ти
са затвор
в който
излежавам
минали присъди.
Устните ти
са нож –
всяка целувка
е опит за
самоубийство.
ПОЕТИЧНО ЗАВИСИМА
Вкарвам спринцовката,
нахлуват думи,
изпадам в еуфория.
Минават часове,
търся нова доза думи.
Толкова съм
зависима да пиша.
Но те свършват,
изпадам в абстиненция.
За поезията
няма метадон.
*
Казват, че имам
твоите очи,
очи, в които
залезите са
само допълнение.
Често сядам на
пишещата ти машина,
заслушвам се,
но не чувам
тракането ти.
Албумите ти
са наредени
до книгите ми,
които издадох,
но ти не успя
да прочетеш,
до снимките
на децата ми,
чиито смях
не успя да чуеш.
Смъртта ни отне, дори първата среща, бабо !
*
Смъртта ме сплете на плитка.
Върза ми аленочервена панделка.
Облече ми най-хубавата рокля.
Събра всичките ми любими играчки.
Замаскира белезите с грим.
Аз я погледнах с жален поглед.
Тя се надвеси над детската ми плитка
и прошепна: “Събуди се!”
*
Правила съм секс
с дяволи в райската
градина за адреналин.
А те са се бояли
дали ще ги пощадя.
Изнасилвала съм
страховете им
и съм жонглирала
със сетивата им.
После съм се връщала
на Земята за покаяние.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017