*
ако щастието в мен е цвете
то разцъфва само когато
сезона си ти
ПЛОЩАДКА
с времето създадохме
нови правила
на старите игри
ти бягаш
аз те гоня
единственото условие е
да не се крием в чужди сърца
вместо изкривените плочки
ни спъва реалността
и оставя белези
но не по колената
утре пак ще съм тук
по същото време
ела да играем
*
по улиците пълни с хора
празни отвътре
вятъра рисува с листа
по пустите тротоари
за тези които ходят
по средата на пътя
и се молят да ги няма
*
твърде много болка
е изгасена в пепелници
твърде много хора
гаснат в себе си
*
обичах те
когато пускаше ръката ми
за да хванеш чужда
за секунди
преди да се върнеш
и оплетеш пръстите си
отново в моите
леко накриво
през техните навици
обичах те
е твърде минало време
с продължителна болка
*
самоунищожението ми започна
когато оставих
точката си на пречупване
скрита в пръстите на ръцете ти
въпреки да знаех
за навика ти
да ги пукаш
РАЗДЯЛА
/и малко повече/
събери багажа си в раница
остави място за старите дънки
роклята която мразя
обувките които те правят
по-висока от мен
несесера за грим
без който си дори по-красива
качи се в автобуса
седни до мен
позволи ми да кача багажа ти
до моя
нека отидем някъде далеч
да си кажем сбогом
там където някой не знае
че си била моя
и нищо не може да ни напомни
за моменти
чувствани като вечности
ще наемем стая
в евтин хотел
ще легнем с дрехите
и за последен път
ще изчакам да заспиш
ще целуна челото ти
и ще си тръгна
*
всичко тече
освен времето
в което целувам
и се губя
из
възвишенията
на устните ти
ВРЕМЕ
друг ще ме научи
как да не обичам
начина по който
целуваш раменете ми
докато ме прегръщаш
и обещаваш
всичко да е наред
точно преди да си тръгна
и да те оставя
да ме излъжеш отново
с друга ще забравиш
от коя страна на леглото
обичам да спя
как мирише кожата ми
и колко обичам
да ме целуваш
когато си тръгвам
никога за последен път
в секунди
ще обичаме други
с мен бъди вечност
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017