Гласа ти
идвай
приседнѝ
поздрави ме
докоснѝ
оплачи се
поплачѝ
разкажѝ
наречѝ ме
слушам
без да спирам
не изпускам
споделѝ
не прекъсвай
не лъжи
продължавай
определяй
литвам
говорѝ
свиквам
с гласа ти
*
когато
плачем
заедно
небето
не пита
чия
сълза
пада
първа
моята
или
твоята
праща
дъжд
за още
сълзи
от любов
*
всяко парче
разпиляна
история
за любов
не помага
за нова
подобна
строена
с отломки
от минало
всяко парче
приляга
прецизно
до друго
единствено
в пъзел
животът реди
всеки път
отначало
първи любови
от незнайни
частици
Очи
поглеждам
в чужди очи
карамелени
шепнещ думи
без интонация
приемам ги
пронизват ме
до разбиране
споделям им
както е тихо
без очакване
да говорим
разчитам ги
в първи поглед
на познати очи
карамелени
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017