1:11
посред нощ те каня на
кафе
и заедно рисуваме
бъдещето си в утайките
ще обърнем чашите
и ще заспим
на сутринта
ако са там
ще се е сбъднало
*
мечтите са безплатни
но бедните ги плащат
най-скъпо
наръчник за любов
обичаш малко
искаш повече
свършваш винаги
любовната игра
е криеница
между двама
морално зависими
един от друг
луди
*
работиш почасово
в бардака
на съзнанието си
играеш си
с мъжете
а всяка вечер
заспиваш сама
и пропадаш в ямата
на собствената
си лъжа
която наричаш
живот
*
не различаваш маската ми
влизаш направо в капана
мога да бъда всяка
а избрах да бъда
себе си
*
в снежните преспи
загубихме пътя
един към друг
скрихме се
в малките
си черупки
до пролетта
а мина и лятото
и още сме там
*
чаках те
да дойдеш
с последния влак
към сърцето ми
а вагоните
бяха пълни
само със спомени
*
влизаш в мрака ми
аз ти давам светлина
ти се влюбваш
и ми я връщаш тъпкано
*
когато бях на пет
за първи път станах убиец
на пеперудите в нечий стомах
от тогава си играя на лихвар
давам им живот
но повече вземам
*
откраднах пеперудите
от стомаха ти
и ги прибрах в кутия
за да ги предпазя
от слънчевите лъчи
в мен
*
мислех
че съм част
от твоя свят
а бях само прашинка
в ръката ти
*
бягам от теб
компасът ми
се поврежда
спирам на място
за да изчакам
слънцето да изгрее
а до тогава ме настигаш
вещица
луната е пълна
очите ми блестят
с черната си рокля
очаквам да те видя
ще те целуна
нежно по бузата
и червилото ми
ще се впие в теб
ще навлезе в кръвта ти
и щом стигне до сърцето
ще умреш
от любовта ми
*
в лудницата
на ума ти
намирам себе си
заровена
в задния двор
на съзнанието ти
като забравена
любима книга
и никога
прочетена
отново
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017