По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми.
Вярваш ли ми?
Не съм
като късмета,
провидението,
щастието,
любовта.
Те ще те изоставят.
Аз — не.
любов?
всички с теб
никой до теб
*
сърцето ми
прошепна твоето име
и сега пулсът ми
го повтаря до живот
*
белите нощи
хвърлят черни сенки
под очите ми
така се подписваш
мислено
върху ми
*
неделя
в църквата
молитвите ни
имат дъх на страст
а под маските
сме на една ерекция
разстояние
*
Ако ти се поставяш в точка,
аз ще допиша
просто
една линия над нея,
за да може същността ти
да излезе наяве.
Край си.
Начало.
Това е всичко.
Съдбовната
една среща погледна в мен,
но виждаше друга.
Жалко.
Защото аз виждах точно нея
в другите.
От цял живот.
*
Устните ти
са кислородната ми маска
откакто имах инцидент
с любовта
дишам!
*
В кладенеца на душата ми
вместо монета
пусна твоята
и тръгна
без да знаеш,
че съм бездънна.
Сега,
за да се намериш,
ще трябва
да се върнеш
и да потънеш в мене.
Какъвто и да се откриеш,
аз те намерих първа.
Вече съм те прегърнала.
Изпращане
Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017