*
може би
някой ден
за някого
ще бъда
силует в бяло
искра
в материята
на мрака
и намек за изход
от безнадеждността
за някого
може да съм
чудото
за което се е молил
пред всяка икона
месията,
когото е очаквал
избавител от смъртта
може би
някой ден
за някого
ще бъда спасение
и това ще бъде достатъчно,
за да се почувствам спасена
и аз
*
хвърлих се в бездната
презглава
безразсъдно
беше продължително падане
без усещане за край
без допир до дъното
не беше полет
беше залитане
отклонение
отклонявах се
все повече
и все повече
от себе си
*
изгради ме
по свой образ
и подобие
по свой маниер
и по свои разбирания
изписа ме до последната точка
с думи, които не ми прилягаха
с думи, които не бяха на мястото си
(аз също не бях)
ти решаваше къде да поставяш
встъпленията
и
епилозите
какви изразни средства да използваш
измисляше сюжети,
написани преди за друг
предвидими
обичайни
неподходящи за мен
и беше щастлив от творението си
но аз никога не бях щастлива с него
*
така и никога
не ми позволиха
да напусна
гнездото
не ме бутнаха
от него
не ми се наложи
да разтворя криле
да полетя
не усетих вятър
между перата си
в косите си
не видях света отвисоко
в цялото му (не)съвършенство
не видях хората отвисоко –
върхове на карфици
не достигнах облаците
за да ги докосна с длан
да се скрия зад тях
и да си позволя
да не бъда намерена
не вдишах от анестезиращата
свобода на небето
и сама
никога
не се почувствах
свободна
толкова дълго
не ми позволиха
да изпробвам летенето…
че когато най-сетне
се осмелих
да опитам
разбрах, че е станало късно –
крилете ми бяха закърнели.
Лъжи
нека се излъжем
само този път
да излъжем
телата си,
че още се търсят
едно друго
да излъжем
устните си,
че са пустини
без да целуват
да излъжем
ръцете си,
че тежат
като олово
без другия
в тях
да излъжем
сърцата си –
изгубени континенти –
че няма вече
да бъдат открити
нека се излъжем,
че нищо от това
не е истина
всеки от нас
си мисли
че е направил крачка
към другия
но в края винаги
се оказваме
на едно и също
разстояние
един от друг –
о т д а л е ч е н и
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017