Ключове
Искам да забивам ключове в глави,
да ги завъртам в обратна на рационалното посока,
да късам невронни връзки и да ги създавам по-сензитивни,
да хвърлям фотонни вълни,
да крещя цветове и да възкресявам спомени,
да огъвам времепространствения континиум.
Да бъда адронен колайдер за идеи.
Пирони
Сам забивах пироните на вярата
в съзнанието си с чука на доверието.
Сега райският газ рязко изгуби силата си
и ме остави на агонията, която живее
вместо мен.
Чукам на собствената си врата,
но няма кой да ми отвори.
Изтрива в мен нощта
Изтрива в мен нощта всякакви измислици.
Изтрива моята жалка наивност.
Изтрива вчерашните глупави надежди.
Пак ли в мен събития се стичат?
Явно гравитацията има пръст в това.
Няма съвпадения, има само статистики.
Но няма да бъда статистика,
дори и мен да изтрие нощта.
Господар пълновластен
Аз съм в деколтето на новата Мона
В шапката на просяка
Във wi-fi-я или в жиците
В мрака
В кошмарите
Дори в мечтите ти
Аз всяка сутрин те натъпквам в костюма и в мотрисата
Аз съм твоя любима и твой господар пълновластен
Аз задушавам всяка мисъл и съмнение на съзнанието ти бездиханно и лека-полека
Погълнат си вече отдавна
И те смилам с прагматичност и незамисляне
Давайте, делете се мои нещастни органели!
Куршуми посредственост
Куршуми посредственост – летят безпощадно
Куршуми посредственост – брони от удоволствия
Куршуми посредственост – окопи от вещи
Куршуми посредственост – яростно отричани рани
Куршуми посредственост – безсрамно насадени нужди
Куршуми посредственост – изстреляни от картечницата на масовата култура
Куршуми посредственост – предвождани от генерали с италиански имена
Куршуми посредственост – колко разстрела ще избегнеш?
Самота
Самотата сега ме прегръща с длани студени като погребални плочи,
Забива нокти в съзнанието ми,
С зъби в шията ми смуче секундите ми необратимо,
Като комар ми пуска успокоителни, за да не се съпротивлявам.
Ципове
Ципове отварям, колко е прекрасно, колко много стои зад една дума.
Моментите, когато виждам цели вселени неоткрити – дааа, това е моята Нарния.
Или са случайни срещите с непознати и сродни хора по изненадващ начин.
Трупове
Редактирай ги, не ги прави красиви – не искам да са друго, освен това, което са.
Не бъди патолог, а погребален агент – измий ги и просто скрий нещата, от които някои биха повърнали, преди да са си сложили цветята.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017