някога ще напиша
нещо за нас
ще започна
от тази стая
все по-често
мисля за теб
не се свиква
по-далеч от представата за смисъл
по-близо до представата за нежност
колко жени си отидоха
колко деца не се родиха
къде се изгуби
щастието
преди малко
беше тук
престанах да купувам вестници
не гледам телевизия
мълча и чета
книги
пролетта идва
куцайки
голо е лятото
вкусът на живота
кафе
без захар
пролет
пеперудите в стомаха
се събуждат
април
вишната облича
бяла рокля
лято
щъркелът е тръгнал
бос
поезия
когато си тръгваш
да оставаш
навсякъде
е място
без теб
вяра
никой
не е сам
в светостта
хармония
в концерта на птиците
няма нищо
излишно
страх от работа
страх от грешка
страх от смъртта
страх от себе си
студът си отиде
само отвън
вечност
пръст и пепел
след гроба
мълчание
в душата на човека
стихиите водят
война
дъждът
е
друг
живот
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017