*
двукрил прозорец
между двете ми лица
нищо
*
двама в дъжда
гонят се сянката
и нейното куче
*
мушица
трепва
ръката ми
*
по три торби
в ръка
двете с клошарката
*
благовещение
лети срещу вятъра
пеперуда
*
стъпки зад мен
вятърът търкаля
сухо листо
*
такава любов…
забива нокти и ме гледа
с котешките си очи
*
толкова много цветя
пеперудата
… на бодил
*
вятър в тополата
… а облаците
не помръдват
*
дълбока нощ
луната изплува
от пяната на облаците
*
дълъг следобед
къщата бавно обраства
със сенки
*
ръждива релса
олюлявам се на косъм
от калта
*
тиха молитва
господи кога ще млъкнат
продавачките на свещи
*
шепа фъстъци
колко им трябват
на врабчето и стареца
*
отдръпват се тихо
чува ли ги слепецът?
*
сиамска котка
крехка е вазата
от син порцелан
*
пръски туш
политат в синята мъгла
стотици косове
*
йерихонски тръби
събужда ме водопроводът
посреднощ
*
приятелка от детството
на старата катерушка
сврака
*
хоро
топла е земята
под родопските терлици
*
призрачно слънце
в мъглата блуждае
сянка… на птица?
*
дъждовно…
колко ли капки остават
до влака?
*
неделен следобед
примижваме
на слънце с котката
*
море от хълмове
носят се на талази
гласове на гайди
*
планинска гара
слизат тихо
мъглите
*
далечен лай
над пустото поле
залез
*
дълбок сняг
между дърветата пътеки
светлина
*
самолетна следа
по разнищените облаци
се спускат птици
*
висок прозорец
дълъг е коридорът
към светлината
*
вечер на свещи
разказваме си истории
за неплатени сметки
*
шарена сянка
по слънчевите петна
божи кравички
*
сутрешна луна
циганка замита
парче геврек
*
таен обожател
гадаем
по почерка
*
ясно небе
сипе се сняг
само под вишните
*
трепти въздухът
над полето
синя пеперуда
*
повалена топола
над мътната река
кръжат два корморана
*
синьо небе
въздухът и раницата
все по-леки
*
сергия за сърца
окъснелите влюбени
не подбират в тъмното
*
нерешен спор
настъпват се обувките ни
в антрето
*
условен рефлекс
поглеждат го – вика
топли гевреци
*
киша и кал
шляпа пред мен
сврака
*
сянка слънце сянка
равният ход
на коня ми
*
блеснало слънце
усмихва ми се
непозната старица
*
тъмносиньо
в здрача се сливат
небето и Витоша
*
сняг на пух
ту горе ту долу
черната вранка
*
запознанство
преплитат се
каишките на кучетата ни
*
изпит
внезапно млъкват
свраките вън
*
кокичета
събрали глави си шушукат
три момиченца
*
зимна градина
сред бели хризантеми
мъгла
*
есенен плаж
небето почернява
от щъркели
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017