преди края на света слушаме риана
нещо в начина по който ме убиваш
ме кара да чувствам
че не мога да живея без теб
*
поезията
е наказание
за престъплението
на живота
златният век
каза ми че ставам
само за две неща –
писане и секс
а аз те обичах
но ти ме обичаше повече
*
помниш ли
когато закусвахме преди секс
после престанахме
отделихме душата от тялото
*
без теб
сърцето ми е
мъртва маймуна
в слънчев зоопарк
*
може да ни раздели
само смъртта
но тя все ни събира
*
първи сняг
Бог кърми
земята
космос
наса откри седем нови планети
седем нови места
за вселенско нещастие
матрицата
цигани ровят в боклука
като мен
в гугъл
неделя
фокусникът вади от цилиндъра си
слънчево зайче
градски транспорт
тялото ти е като забравена книга
в метрото
хората не знаят на кого да я върнат
и я прелистват
но само един си я взима за вкъщи
или я хвърля
в кошчето за боклук
когато си тук и те няма
разпъваш нежността ми като кожа
така очите ти остават в стаята
с всички други ангели
*
ако не е любовно писмо
поезията няма адрес
ако не е до теб
няма смисъл
любов
поезията
беше грешка
*
няма къде да отидеш
няма къде да заминеш
няма къде да се върнеш
любовта е единственото място
на човека в света
*
ще се обичаме
ще успеем
защото е невъзможно
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017