*
С една съвсем определена нежност
няма
няма да съм нежна повече
Сплетени ли са превързани ли са
Ръце сърца аорти вени панделки
Увертюрата е в станиола кой
поиска всъщност шоколад
и кой
не каза давам
нито взе
.. IT’S THE FIRST DAY OF THE REST OF YOUR LIFE…
Ако това е първото стихотворение
от всичките, които ми остават –
ще го оставя
с много отвори и гласни за промушване
в нагънатите лабиринти на поезията
няма
да му свивам думите и музите,
сармите, бандеролите и ДДС-тата
ще го науча да е щедро
и разглезено
в митологията и флиртуването с всяко чудо
да възнегодувам
няма
ще приема
шаблонните му прилагателни
и напъните му
в баналностите, романтичните му пориви и
цялото
ухажване с цветя и рози и чорапогащници
– да кажем, че любовница му е Вселената, а тя не се задоволява с малко –
ще понеса тъгите му
речитатативите
инерциите му да се римува
като капризен пубертет
Ще-то му ще бъде привилегия
и ако ще
да ги оплеска някъде нещата
няма
да се караме
с първото от моите оставащи
стихотворения
ще му дам да се напише
времето
и ще го запратя зад гърба си
да живее
КНИГАТА НА ЗВЕРОУКРОТИТЕЛЯ КЛОКОЧИ
Отдавна
толкова отдавна
не беше се налагало да се посрещам
чашите са три последователни
цигарите са няколко
последователни
и още чаши
още няколко цигари
даже неуспешен опит да вечерям
даже още начини
готова съм да ги търгувам
само
успокойте ме
ви казвам вие време е да ме завържете
сама пресрещната със мене си взривявам
вътре
в гърлото ми осемстотин тигъра
и всичките измислени
ръмжат до потрес
и до земетръс
реално
УКРОТЕТЕ МЕ
вържете ме че хапя ритам блъскам
смея се говоря гадни работи ранявам
хора
И всичко туй защото никога
не съм се плашила от истината
И съм я превърнала в мерило
И все не меря правилно
*
Хората
на хората
двери отварят.
Гост в къщи –
и още някой.
Иржи Волкер
Да, знам, че е банално да говорим
за „собствен свят” и „собствени теории”,
но… влез при мен! Кафето е готово,
възглавнички съм сложила по столовете…
Не те познавам, но не се тревожа –
непознаваеми сме всички. Невъзможни сме.
Непостижими сме за себе си, та камо ли
ще разберем, когото сме поканили.
И аз съм малка, глупава вселена –
приятно ми е, казвам се Елена.
Ела при мен, ела да поговорим
за сложността на всяка траектория
за знаци, хипотези и за… времето.
Дали ще завали? Все пак, ноември е.
Непознаваеми не значи непременно
да изоставим всяко намерение
да се потърсим в хаоса от линии,
извън света на собственото име.
Макар че е банално да говорим
за собствен свят и собствени теории,
ти знаеш
много по-добре
от мене,
че сме пътеки
стълбища,
антени…
И да. Възможно е да се разминем,
но… хайде, влез! Кафето ще изстине.
Вечерта да се затопля
и да си мърмори
зачудено по свойски някак въпросително
да вдига вежда и да
спуска вежда
харесвам се не се харесвам
и какво от туй
туй-то всичко е въпрос на гледка
откъм точките
откъм запетайките тиретата и повсеместните
житейски пунктуации
Любима,
нуждаеш се от тъмен много
по-подробен плащ
и гънки паяжини
доста нежни и почтено достоверни
Тръгвай просто закрачи
и се обгръщай
по-дълбоко по-уверено все по-вечерно
бъди себеподобна и така
обгръщай се…
Да се затопля вечерта,
да си мърмори…
Естествено, това е само напрежение,пропукващо
в самотната светкавица
на мисълта ми.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017