*
щастие е да те открия
без да те търся
да останеш без да те моля
да те моля да ме оставиш
и да не го направиш
четеш ми сърцето
мислите всеки може
*
вселената е прекалено малка
за обичта ми
животът е прекалено дълъг
ако не ме обичаш
винаги
*
намирам белите си коси
само в очите ти
*
в битката ни
губещия печели
нова любов
*
най-съвършената фигура
е с най-много криви линии
другото е просто
обикновен шаблон
*
предлагаш си тялото
и това е най-скъпото
което можеш да предложиш
но си се раздал
и за любов останаха
кокали
*
откакто съм с теб
батериите на часовника ми се изтощиха
дори повече от мен
времето спря
живея във вечната зима
а трябваше да е лято
*
най-голямата ти проява на нежност
е писъкът на агонията
*
името ми е вид пеперуда
често съм в нечий стомах
*
на лъжата краката
са я къси
я дълги
но очите винаги
са кафяви
известие
фейсбук ме извести
за черната дупка
на отсъствието ти
за мен
*
усещам как ръцете ми треперят
тялото ми отказва да функционира
не мога да дишам
откакто ме забрави
цветята на гроба ми увехнаха
*
той ме научи да бъда търпелива
аз го научих да бъде силен
аз плаках
той използва силата
която му показах
срещу мен
сега съм по-силна
от себе си
*
граматически неточна
е любовта ни
винаги в женски род
мъжкия отсъства всячески
без взаимност на сричките
и се получава нещо като
накъсаност на думите
и бягство от чувствата
все ще те настигне
влак
пътува бавно
животът
пътниците сме много
спирките също
минавам през спирка тъга
отбивам се и при самотата
накрая реших да сляза
в сърцето ти
*
цигарата
както живота
отдавна изгасна
остана черупката ми
за спомен
на някой турист
*
суха си като сламата
под яркото слънце
на изпепелените ни
устни
с които
не можем да си обелим
и дума
химикал
даваш ми химикал
да пиша
каква по-добра причина
за любовен роман
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017