„Вярвам, че се будя сутрин”
Владимир Сабоурин
*
Рамка на картина като саркофаг в какъвто искам да почивам
Стоя като пристройка до него ще рухна не мога да регулирам
откровенията си по-добре е да се влюбя в художника той знае
всичко за картината за мен събличала съм се пред мъжете му
Пространствата правят живота висок напускам задните чинове
музиката е хубаво време качвам се върху пчела
с която изкопаваме пещери в цветя дошли от
слюнки на риби напуснали сушата заради водата а аз обратно
Сгреших ли калта лекува не се измивам изглеждам мръсна
Бягам от вниманието на документите искам си първата вода
искам я като втори въздух ципите на очите и ципите между
пръстите са еднакви при излитания излитания пълнят яйцата
Вярвам че се будя сутрин дърветата са отвори отворите са дрехи
без хора хората са вързана вода отрязан въздух е човекът сам
избира грешките идва изтърпява живота и си отива не си отивам
Не си отивам
Никола Пусен се бие за мен с крадливи музеи а аз ето така
прегръщам картината и полицаят ме застрелва
*
Намерил е хубава разтегателна кожа подредил е в нея всичките
ми вътрешни органи дал им е живот заплашва че ще им даде и
смърт но аз се изсмивам в лицето му защото той никога няма да
може да събере външните ми органи които са разхвърлени из
цялата вселена и живеят там с кратки детски превалявания за
миналото защото аз съм човек а човекът е находчив и помни
Преди да се простя с тялото ще присадя моето здраво сърце на
болно прасенце обичам го морфологично и хистологично тоест
много а много е господ който живее под наем на земята защото
я обича най-много се обичат болните деца разкривени са
красивите ребра приковани към гърба на огън
В играчките на земята живеят страдащи къщи тежки оксфордски
речници които са нахални жертви на устрема и градове като
изправени хора с тела без глави също нахални жертви на устрема
С препълнени спирачки е смехът мигът е неподвижен свят
движението е миг до миг миг до миг вярвам че се будя сутрин
Някой пита имаш ли нещо за отчайване не нямам нищо за отчайване
макар човекът да прие първия срещнат живот ръцете му растат и
ето отново
тръгвам след деня като след мъж който крачи с цялото си значение
към общите ни центрове
*
Сърцето набутва нещо навътре влошава почудата корените
излизат над земята разбиват очите дошли от безсмъртния свят
изсипват ги наводнения в предната част на новините
Имам дълги отговори за всичко което потвърждава че не знам
защо при мен нямаше четири годишни времена а всяка година
се състоеше от часове на обвързване с нещо което не знам как
да нарека но с него си пусках когато поискам слънцето и
обикалях с оранжевите му монаси
Макар да знам че болниците заразяват рядко съм се чувствала
толкова уплашена колкото бременните в първия месец жени а
спокойно съм отваряла покрива на всеки пчелен кошер
и съм събуждала птици които спят с дрехите си до мен
Дърветата ми проговориха извличам знания обичам новия завет
гасена вар е книгата с превързан крак е кръстът
чувам черното в червеното техниката бяла се разсмива
пушач е разумът ще му запаля вярвам че се будя сутрин
Вложих старание но допуснах грешки видях много мъртви тела
нито едно не опитах да върна дори успявах да изгледам
докрай как ковчезите потъват като отблъснати деца
объркани от съгласието ми да потънат не бях съгласна
не бях съгласна и сега не съм не съм не съм не съм
Вижте как точно трябва да стане сбогуването
затворете вратата на земята така отстраняваме
важен рисков фактор възвестете появата на застояла дума
проследете ръцете ми
които са общност от две длани и десет пръсти да ето така
разхлабвам синджирчето със златно кръстче около шията
за да се уверя че господ още е с мен че ваксините не увреждат
сдържаност на мащабите вятър изсипва подаръци в косите
преброявам ги с пръсти чаша с кафе посещава устните ми
както мъжко лице посещава очите ми за да ги затвори
усмихвам се преносимо препълнено преодолимо
взимам
една малка мъглива нощ с изгърмели венчета по тялото ми и
отново я посаждам в календарите
Как го направих ли
Повтарям:
оплодено устройство е ябълката изтеглям вик от джоба й
набучвам го с лъчи от цветчета на кръв ab rh-
невежите го описват като чудо
а аз се разсмивам до смърт
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017