***
никой
не е длъжен
да вярва
в себе си
***
прекалената красота
в думите
и богу
не е драга
***
там
където
някой не влага нищо
аз слагам
всичко
***
валя десет пъти
все едно някой плаче
за нещо
за едно и също
нещо
***
ако птица ви мине път
не спирайте
***
летене
два пръста над земята
сън
в който
бързах
***
само в мислите ти
летя
не ме оставяй там
завинаги
все пак трябва да поспра
и вода да пия
от стъпките на сърна
която някога е минала
през таз гора
и приказка
***
някога
е като никога
но прелива
от ш…н
оптимизъм
***
един ден ще направя
с живота си
каквото си поискам
и обстоятелствата
да ги духа
вятърът
***
средата
е на разстояние еднакво
от началото
и края
но аз
и всички видове изчисления
не сме
в добри отношения
от моето раждане
до моето заминаване
и затова
не зная
в средата ли съм
или в края
***
душата ми
е на рафта
за детски играчки
моля след съприкосновение
да бъде оставена
отново там
внимателно
когато тя си тръгна
нищо не спря да цъфти
никакви пътища
не се прекършиха
вени и реки
не се препълниха
влакове не спряха
очи не преляха
светът
си остана
осъмна
и издъхна
същия
***
към надеждата:
– Остави ме на мира!
или ми дай
каквото Там
е предвидено
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017