Гордост и предразсъдъци
Не мечтая да бъда Лизи. По скоро си се представям
като мистър Дарси. Събуждам се призори в глъбината
на сиво-пепелното утро.
Плискам лице с прясна вода и приглаждам косата небрежно.
бързам в безсънна болнава трескавост. Пиша дълго. Не зная защо.
Писмото е яло от мислите цяла нощ като червейче фино
блуждаещо из главата ми. Не получил покой
обяснявам
безбройни причини, слагам доводи
и прикривам страстта си. Бялата риза, кожени ръкавици,
високи ботуши, пеша без кон и без цел
през високата свежа трева, газя в утрото
право към тънка пътека за да срещна онази която вълнува дъха ми…
Може би много отдавна
преди
съм живяла във мъжка одежда и тяло…
Лизи стои между старите тъмни дървета.
Вятъра тихо пилее полите й.
***
И най-високото ми изкачване в този живот
е изглежда
капандурата с малка тераска на покрива.
Горе, където, престарелите и безцветни розово-жълти,
криви и пукнати, лошо-обрулени, керемиди,
извити подпират силите на небето,
в просторите, в нощната буря, в дългия, летен следобед
когато гълъбите се влюбват в первазите пренаселени от саксии,
весели и наивни сакъзчета, здравец, алое бодливи,
насред цъфтящите устни на едри мушката и една забравена чиния
с огризка от ябълка и отхапана круша
смачкан виси самолета от лист на тетрадка
остро пикирал забоден в тревата.
Април
Април е малко бебе,
което спи във хладно утро.
Той буди те, не дава да заспиваш.
Април детенце е,
което плаче…изяжда дните, в нощите те мъчи,
но цялата му млада плът, младенческата хубост,
нежното дихание и топъл сън – не дават да се сърдиш.
Той само иска нежност, грижа и любов.
В кой друг, подобен миг на умореното безсъние
ще чуеш вятър как хрущи, облизвайки в небето утринно –
огромни облаци от захарен памук , а въртележка яростна върти
забавни кончета, препускащи от юг, развели гриви златен пух
с копитата отронват сливов цвят във нежен бриз…
Как остри, пиките на тревните полета подават връх ,
надават своя вик! Победа на децата на красивия живот,
на всички огънчета-минзухари, началото на нежните полета…
Кога пак сутрешния славей, ще чуеш под прозореца
над старите дървета – извил кристален, тънък глас.
Април е бебе сучещо от теб
и бебешката му усмивка
те препълва със надежди.
***
Пръскат се в хаоса, щедри, преливащи спомени,
призрачни мигове, бягства от рая на скришното детство
най-сладкото ми отхапване е зърно…
грозде-презряло четирийсетото зърно
в невидимата броеница на невинността ми
което ми даде, отровната сладост на четирийсетото зърно
и ми остави лош спомен, понеже
семенцата му бяха тъй челичено-здрави
та пропукаха, счупиха чак, зъбът ми
сладкото – заболя ме… както е всичко в живота
заплащаш цената си тихо и скромно,
човешки и с болка
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017