липсата като цунами
без земетресения
не е имало разклащания на подземните кори
нито на сърцето, нито на ума
животът е спокойни води, от които изневиделица се издига планина
изригва вулкан, сгромолясва се небе
и залива като цунами
липсата
липсата от човек, от разговори, от мълчания
липсата от изгубеното
липсата на миналото, на което е било и никога не е било
и никога няма да бъде
просто спомен
но липса
липсата като цунами.
някъде другаде
някъде другаде
някога другаде
вятърът тихо развява чаршафи
облаци се движат по небето
ръката ти в моята в твоята
ръката ти
ръката
някъде има къща
прозорци без завеси
стаи без стени
камина без огън
боси стъпваме по дървени подове
преминавам през липсващи врати
събирам светулки
нося ги в шепата си
нося те в шепите си
нося те
в сърцето си
нося те някъде
другаде
някога
другаде
1.8
има тълпи, в които всички мълчат на еднаква честота.
в които очите блестят на еднаква чистота.
като свързваща нишка между точки.
стран:н:ици
шия.
татуировка на птица.
всяко туптене
разтваря крилата.
пръсти.
татуировки на букви.
всяко здрависване
създава нови думи
метро.
незнанието на хората
как пиша
поезия по тях.
някои хора са котви
някои хора трябва да са котви
да те връщат назад, но не като да те дърпат
да те дърпат назад, но не като да те връщат
завинаги обратното точките всъщност
са малки кръговрати
завихряне на вселени
орбити, релси на влакове-планети
и планети-влакове
вечно повтарящ се тон без да помниш цялата песен
като сплитане на пръсти
като зеници като потъване
и после вдишване.
някои хора са котви
стига да си ги измислиш
вече
забивам кости вместо фиби в косата си.
нощите крият безкрайности.
далекогледи душите ни
взират се в онова, дето е най-вътре в нас.
не търся завръщане.
летните дни са глутница
затворена натясно.
***
не са важни сълзите,
а дали има ръце, които да те хванат,
когато пропадаш навътре.
или може би обратното.
камъни на очите.
семена в сърцето.
или може би обратното.
затварям светлината в косите ти, в миглите ти, в дъното на това, в което се гмуркам.
пръстите ми стискат омачканата хартия на която някога съм изписвала името ти.
хиляда начина. моето име. твоето име. моето име.
колко пъти съм подстригвала косата си докато те чаках.
колко пъти съм измивала лицето си. съм прехапвала устните си.
кръвта е сладка. кръвта е солена.
или може би обратното.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017