***
А
Ако някой ден
се сетиш
че имаш
да ми връщаш
едно сърце
Не идвай
Дръж го
това сърце
да те топли
когато
няма ръце
да те завиват
А знам
студеното
ще е
до костите
***
Някъде
едни счупени
седалки
в един прашен
театър
тъгуват
за нас
без нас
и една проститутка
продава маски
без връзки
да си видим
лицата
Нали сме
актьори
и само
на тъмно
сме нас
И се обичаме
и си стискаме ръцете
да влезе прах
под ноктите
За помен
***
Има болки
в които
Никой
Не може
да влезе
Като изоставени
селски улици
на които
никой не празнува
Нова година
и пролетта
само задушница
Тая болка
дойде ли
времето спира
няма Нова година
няма пролет
няма лалета
Чемшир
***
Като кутия
от бисквити
а
вътре копчета
Така и аз.
***
Като стара история
позната песен
мръсен виц
чорапогащник с бримка
скъсана рокля
на кокичета
изсъхнал зюмбюл
пожълтяла снимка
ламаринен куфар
ръждив ключ
изветрял алкохол
мъртъв език
книга без заглавие
вестникъ с ъ
стар котарак
мокро дърво
си скрит
някъде
а аз искам
да имам хиляди ръце
да дълбая дълбая
и дълбая
***
Кой е виновен
че е пролет
а няма
лалета
че е пролет
и теб те няма
Че ми се спи
Толкова много
ми се спи
искам да заспя
да те сънувам
в градина
с лалета
И когато
се събудя
да плача
и да чакам
смирена
да ми се доспи
пак.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017