***
Нашата любов е
като светулка,
затворена в буркан.
Аз светя за теб,
а ти ме убиваш.
***
Говорехме
за суперсилите.
Казах му, че моята
е да обичам.
Попитах го
каква е неговата,
а той ми отговори:
„да изчезвам“ ..
и изчезна.
А аз не обикнах повече.
Някои суперсили са
по-силни от други.
Толкова, колкото
Никога не съм успявала
да си те спомням
толкова, колкото
когато се опитвам
да те забравя
Парадокс
Бяхме толкова влюбени,
че станахме едно цяло.
Аз станах теб.
Ти стана мен.
И когато вече няма нас,
и от мен и теб нищо не остана,
ако някой друг се влюби в мене,
ще бъде влюбен в тебе.
***
Любовта ни беше
пясъчен часовник.
Когато пясъкът свършеше,
когато нещо не беше наред,
просто го обръщахме обратно
и отново бяхме щастливи.
И минаха години,
докато един ден невнимателно
обърнахме часовника
и той се спука.
Любовта изтече между пръстите ни.
Времето ни свърши.
Останаха песъчинки,
които да напомнят, че я е имало,
но твърде тъжно, твърде жалко
не са достатъчни, за да работи пак.
***
Никога не бих
казала, че не мога
да живея без теб.
Просто не го искам.
Кой ще събира
парченцата от мен,
когато се счупя,
ако ме няма?
***
Проблемът е там,
че те изгоних от живота си,
защото не можех да понеса
обичта ти към мен.
А после те исках обратно.
Нямах право на това.
Живея, за да те наранявам.
Проблемът е там,
че те намразих,
защото не мога да понеса
обичта си към теб.
***
Уморих се да идваш
в сънищата ми
само за да
ми напомняш,
че в реалността
те няма.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017