***
Изкъпах едно тяло в банята.
Докосвах го, галих го –
не беше моето
толкова младо
по-младо
от младост
Кожата – гладка
косата – копринена,
дълга
лицето –
толкова правилно
гърдите – стегнати
коремът и ръцете – топли
Краката – не, не са извървели
целия този път
И душата –
на мястото й
без рани
Градът на избитите
Уж го зная къде е
и със стиснати зъби
си повтарям името му
но при всяко затваряне на очите
той изменя местоположението си
и с други имена го наричат
При един от атентатите
и трите глави на ламята
отхвръкнаха високо
Днес като минавах оттам
гледам златната ябълка паднала
търкаля се до килнатата ограда
и никаква ръка не се протяга
да я вземе
Малка и голяма Богородица
Една тигрица ходи по начупените стъкла
и не вижда раните,
които разцъфват по тялото ѝ
ежеминутно, като димящи цветя.
Е, къде е порасла?
И пак отива,
спира под кръста с Висящия
и Му говори гальовно:
Слез, Сине, да ти разквася устата…
***
Едно черно лице
ляга в ръката ми
(докато тялото се чуди
дали да живее
или да изтръпне)
Не ме пускай, казва с очи,
не ме пускай, че още не знам
как се отива отвъд
без спомен за топлина
***
Да направим ремонт, любими.
Виж тази къща –
все по-често отеснява
от нашите налудничавости.
Върху стените,
зацапани от любовни стенания
да залепим нови тапети –
модни и стилни ще бъдат
ярките щампи
на твоите съмнения.
И да зазидаме таванските прозорци,
през които често излизахме
когато никой не гледаше.
Ще стане по-топло,
всички така казват.
По-топло ще стане
на стените.
Стихотворенията са от стихосбирката на Иглика Дионисиева „Захранване на нощта”, излязла преди дни от Издателство „Жанет 45”.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017