***
да откриеш мъжа в мен
да го заслепиш
после нежно
да го зашлевиш
да го заобичаш като брат
да го убиеш
и да заемеш мястото му
***
спирка с некролози
по пътя няма
жив човек
***
Разпарям
рибата
Гръбнака –
тази хилава костица
между нас –
хвърлям в морето
Опашката оставям
за теб –
да доплуваш до брега
Главата с пресни спомени
запазвам
за себе си –
вадя й очите
мъничкия мозък
и запушвам
излишната без глас уста
Сега ще я напълня с въздух
и няма да потъна
***
разрязано на две
яйце
слънцето огрява
себе си
22
ако съм вещица
и ме изгорите точно в този момент
ще остане ли в прахта ми
изобщо
нещо човешко?
и ако все пак съм човек
и задам чудовищен въпрос
чиито отговор е ясен
трябва ли да се върна отново към
първия въпрос?
Рецепта
на гладно –
лъжица
пръст
***
има две порции
боб за вечеря
едната е за мен
другата за
утре
***
тази стара мома
е на двайсет
събира чаши
и празни бутилки
използва печката
за шкаф
пие яде и топли
леглото си
сама
чете за да не умре
и понякога
има котка
***
в чантата си
нося всичко
женско
всичко мъжко
крия
замразено
в камерата
на сърцето си
и все пак
всяка пролет
се налага
размразяване
***
житен клас
цялата земя –
училище
***
ребрата ми – гребен
за всеки възел в корема
този път
ръцете ти – вплетени
прекалено надълбоко
разресвам бавно и спокойно
да не оскубя мисълта
накрая режа косата си
и не е по-леко
Когато жената си отива
след себе си оставя
стол който
вече няма да носи
дрехите й
оголената лява (или дясна)
половина на леглото
безработно
огледало
дървото на живота
обрасло
с трилистни детелини
и пръстена
превърнал се
в обица
на ухото
***
пътища
до вековното дърво
прясно окосена трева
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017