***
няма стих
толкова малък
да побере
цялото ми мълчание
мъртви поети
смисълът на живота
не е поезията
смисълът на поезията
не е живота
***
сърцето ми
е все по-тихо
като голотата
в райската градина
любов
в безсмислието на живота
и смъртта
Бог ме сънува
като теб
***
не съм се будил
сънувам те
нощта пада като сняг
в чашата ми водата
е студена и мъртва
извинени отсъствия
всяка мария се ражда
с името си:
м като мъж
а като сперма
р като лято
и като щастие
я като край
неизвинени отсъствия
сърцето ми –
циганче дишащо лепило
бягащо от училище
надървено и черно
око за око, зъб за зъб
чекията е хубаво нещо
но при ебането човек
се запознава с хора
а с друсането
ги забравя
19-и век, 2016-а година
на сутринта когато слънцето залезе
не стига въздух
делфините се давят в небето
всяка буква от сърцето ти
е като книга
палиш доживотната си цигара
и я допушваш
***
слагаш ме в джоба си
като кръста на врата си
за да те пазя
от сърцето надолу
викът
щастието
е да си мислиш
че човекът
от картината на мунк
получава оргазъм
no future
гадая миналото по тялото ти
целувките падат от столовете
погледите – от лицето
стъпките – от стаята
дрехите – от леглото
днес чувам само гласа ти
думите са деца които си отиват
без да се събличат
точка 18
понякога
всички деца ми напомнят за теб
и всички възрастни
и винаги –
всички мъртви
смисълът на живота
не можеш да влезеш два пъти
в една и съща река
но можеш завинаги
да излезеш
опит за убийство
всичко
освен религията
и любовта
ме отегчава
до смърт
а ти ме занимаваш
с поезия
паркът на свободата
паметникът слезе от поставката си
изпика се в розите
пенсионерите помислиха че е от възрастта
тийнейджърите – от тревата
а този който пиеше от шишето
стана и го прегърна
туристите останаха на поляната
и продължиха да умират
ефектът на пеперудата
когато в дъждовните гори на амазония
една пеперуда размаха криле
ченгетата чупят черепа
на 15-годишен бежанец
в харманли
световната конспирация
хората гласуваха за тръмп
защото им е писнало
от тях самите
и са готови
последният идиот
да им покаже
че царството небесно
не е на земята
ватерло
войната с детството
е единствената
която можем да спечелим
ако не умрем от любов
краят на историята
строят концлагери
завладяват света
а всъщност искат
просто да се наебат
краят
знам
че никога
не си съществувал
но не мога
да те забравя
голямата любов
ти
разби психиката
и живота ми
но няма да ти оставя
смъртта си
боси
срамът се издига на пръсти сух като птица
плачат облаци от различен пол
очите ни целуват петата на небето
преди да ни смачка
умирам
за теб
както слънцето
прави любов с облаците
и после залязва завинаги
смъртта на бащата
„Нека делата
ти да бъдат такива
каквито би желал да си ги
спомняш в края на живота си”
Марк Аврелий
ти си география на времето
кръвоносната ми система
пришита с кол в сърцето
белите ми дробове
пълни с кислород и никотин
татуировка с правописна грешка
мисъл на марк аврелий
в която смъртта е най-убедителна
Христос
не се тревожи
няма да те забравя
любовта е всичко
а след теб
смъртта е просто
най-добрата част
от живота ми
***
любовта ни
е толкова голяма
че дори да спрем
да се обичаме
ще ни обича вместо нас
***
толкова е красиво
да мълчиш
за най-важното –
един без друг
ще бъдем
винаги нещастни
вечност
нямам време
да пиша стиховете
които не са
за теб
силата на слабите
дори любовта ни
е по истински случай
защото само с теб
когато се докосваме
можем да направим всичко
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017