***
Лебедът
няма да ти поиска
бисквитка
ако има
с кой
да си сподели
последните
откъснати случайно
от студената вода
пера
***
Луната я няма
когато кутиите
които си купил
с последните си стотинки
изчезват безследно
и след тях остава
капка вятър
която мирише
само на дъжд
***
Ако си загубите
обувката
не се чудете
че на закачалката
в собствения ви
гардероб
има палто
на непознат
в цвят който
отдавна не носите
а в джоба
се подава
ъгълът
на пощенски плик
от неизпратено писмо
с адрес
който някога
сте помнили наизуст
***
Нощем
сънуваме
какво мислят совите
а докато спим
през деня
те умуват
за какво мечтаем
и отговорите
се срещат
на повърхността
на езеро
върху лицето
на единично
паднало листо
служещо
за ветропоказател
на семейство патици
***
Когато дъждът
не иска сам да се изстуди
дотолкова че да стане
на скреж
аз ще ти дам
моята снежинка
заключена в клетката
на моето непроникновено сърце
защото ти си ключа
който тя разпознава
като единствен
ти си летен принц
забравил миналото
на нощта
търсещ топлина
при снежната кралица
в необятното море
на откритите спомени
***
Когато бебе язовец
се сприятели
с птица гръм
тогава знаем
точно кога
ще настъпи
пролетта
списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017